Чьорчьокчи – 8 – Каан-Кереде

 

 

8. Каан-Кереде

 

   – Не мога повече…Колко дни и колко нощи пълзяхме по тези непристъпни канари!

   – Потърпи още малко. Студените планински ветрове разраниха и моите крилца. Диль-кель!  Близо е вече Слънчевото езеро.

   – Там човешки крак не е стъпвал. Не знаеш ли, Синигерче, повелята на Слънцето?!

   – Пазителю на водите, не ни кори, помогни ни Слънчевото конче да намерим. Пролетта да събудим. Седемте братя от магията да отървем.

 

alt_08

 

Добрият Бял Лос ни подхвърли с рогата си на небето – точно на брега на Слънчевото езеро, пред нозете на Звездочелото конче. Разказах му всичко. Препуснахме с него към аила на Улькер-каан. Змиите то стъпка с копитата си, но братята не можа да размрази.

 

Улькер чу тропота, видя звездочелото конче. Ядоса се. Извика слугите на небесния цар – свирепите алыпи. Страшни великани! На челата им – стада пасат. На раменете им – табуни препускат. Когато в битка се бият – планините като бикове подскачат, морето от бреговете си излиза, скалите на пясък стават.

 

Хванаха алыпите кукувицата, в златна клетка я затвориха. Звездочелото конче с тежки вериги оковаха, към небесните владения на Темир-каан го поведоха. Напразно се мъчих да им попреча.

   – Тя не е от страната на приказките. Нямаме власт над нея. Какво да я правим?- зачудиха се алыпите.

   – Изхвърлете я от небесното царство! Напролет, когато се стопят седемте братя – злобно се изсмя Улькер, – костите й по цялата земя да събират.

 

С два пръста, “внимателно” ме хванаха, но сякаш две кули ме премазаха помежду си.  Непоносима болка замъгли съзнанието ми. Падах, падах.. Изведнъж огромна черна сянка закри всичко. Гигантски нокти ме сграбчиха. Въздухът засвистя, разсечен от криле, които стигаха чак до хоризонта. Вече дори не се страхувах. Всичко заплува пред очите ми и изчезна.

 

Свестих се, но не можех да помръдна нито ръка, нито крак. Огледах се. Отвсякъде ме обгръщаше топла перушина. Над мен – съвсем близо – бе небето. 

 

Сега някъде там заради мен измъчват Звездочелото конче и добрата кукувичка. А братята няма кой да ги спаси…

Защо се получава така – заради нас други да страдат – по-умни, по-хубави, по-добри?!

 

 

Развиделяваше, когато засвистя отново въздухът, разсечен от криле – прострели се от хоризонт да хоризонт. Разбрах, че това е вълшебната птица Каан-Кереде. Нима съм в гнездото на царицата на птиците?!

Пухът край мен оживя. Охо! Пиленцата бяха колкото цял стадион!

alt_08_1 

Надникнах през една пролука на гнездото. Докъдето поглед стига лилавееха непристъпни планини. Далеч на изток  слънцето озари леденото чело на най-високия връх и той заблестя като брилянт.

   – Ето го! Ето го царският скъпоценен камък! – викна едното пиле и възторга му разтресе здравата гнездото.

   – Който го клъвне, ще бъде цар на всичко живо, тъй казаха свраките. – пригласяше братчето му.

 

А гнездото се люлееше все по-застрашително. Още миг и никой няма да може да спре братската свада.

   – Стойте, стойте! Това не е скъпоценен камък. Така блести ледът на върха на планината.

   – Кажи, всезнайке, защо през другите дни не е така?

   – Защото започва най-дългият ден на лятото. Само тогава Слънцето свети под този ъгъл. След малко то ще промени мястото си и сиянието над ледника ще угасне.

 

Така и стана. В това време Каан-Кереде се върна.

   – Какво ви е? – загърмя гласът на разтревожената майка.

   – Мъчно ни е за царския брилянт.

   – Свраките разправяха, че който го клъвне, ще стане цар!

   – Ако не беше угаснал, сега щеше да бъде мой!

   – Не! Мой!

   – Мой! Мой! Мой!

 

Отново избухна свадата. Захвърча пух и перушина.

   – Значи затова винаги на този ден намирах гнездото празно…Мислех, че змей изяжда рожбите ми…

   – Мамо, ние само щяхме…

   – Аз заради царския брилянт…

   – Който по сврачи ум се води, по сврачешки мечтае. Сила и власт сами дълго не траят – без ум и разум –  и най-силните съсипват.

   – Като се научим да летим, ще отидем сами да видим, кой е прав – свраките или дребосъчето.

 

Едва сега царицата на птиците ме видя.

   – Значи ти спаси децата ми? Как да ти се отблагодаря?

   – Високо летиш ти, Каан-Кереде, далеко гледаш. Кажи, кой може Звездочелото конче от плен да освободи? Златната клетка на кукувичката да отключи? На седемте братя да помогне.

   – Хубаво е, че за приятелите си се грижиш. За себе си нищо ли няма да поискаш? Е, добре – ще те отнеса при Баба Баргаа – да те излекува. За приятелите си не се бой – те вече са се избавили от бедата.

   – Благодаря ти Каан-Кереде!

 

 

Какво стана след това? Ще разбереш от следващата част – “Черният марал“.