AEDVIL

7. Баба Баргаа

Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва:

   – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? – приближавам го аз, а то кимва с глава и сякаш ме подканя да тръгна след него.

   – Да вървим, пътят до аила на Баба Баргаа и Шонкор Сокол е дълъг. Кончето ще ни отведе. Хората казват, че ако добър човек преспи в колибата им, те го навестяват в съня му… – усмихва се ловецът – Може и на теб да помогнат, за седемте братя лек да намерят…

Златогривото конче кротко пристъпва и макар никога да не бях яздила, сега като в приказките ритмично се полюшвам на гърба му. В далечината се синеят кедрови гори, белеят се непристъпни върхове, а пътеката се вие все по-далеч и по-далеч.

Не зная вече – истина ли е или сънувам тая горда и красива планина…

Когато най-сетне стигаме до стара колиба, сгушена сред вековни кедрови дървета, вече съвсем се е стъмнило, а умората гризе всяко едно мускулче от “градското” ми тяло – не свикнало със суровия живот на планинците. Едва положила глава върху топлата меча кожа и заспивам дълбоко…

   – Ех, момиче, момиче… Тръгнала си уж братята да спасяваш, а от няколко часова езда грохна. – разочаровано промърморва хрипкав старчески глас.

Край огнището шета дребничка старица, просто невероятно е – такава мъничка и нежна, а говори с такъв дълбок и плътен глас:

   – Добро ти е сърцето, ала силицата ти е мъничка – като на жерава…

   – Та нали той, макар и слабичък, от ловеца се отървал. И него и Кума Лиса надхитрил.

   – Да видим ти, как братята от магията на Темир ще отървеш.  Дьелбеген Човекоядеца и Улькер-каан, как ще надхитриш?

   – Бабо Баргаа, помогни им, моля те. Та ти си най-прочутата сред всички алтайски чьорчьокчи. Най-сладкодумно ти разказваш. Татко Алтай каза че само твоята мъдрост седемте братя може да спаси.

   – Ех, дъще, приказките тук из Белия Алтай се раждат, ведно с вас растат и възмъжават, а аз из Черния Алтай се скитам.

   – Живи, живи са алтайските приказки! Чак до моята далечна България достигнаха.

   – Приказките се раждат винаги различни… Всяко време ражда нови злини и нови герои трябва да ги побеждават…

   – Разбирам. Значи затова в приказката за Седемте братя нищо не се казваше за магията на змийския камшик, с който Темир-Мизе богатир замрази братята.

   – Не зная за тази магия. Не мога да ти помогна. Само човек от плът и кръв може да влезе в страната на приказките – и то ако сърцето му е добро и юначно…

   – Дали ще мога и аз?

   – Не се бой! Там ще намериш много приятели – те ще ти помогнат. Изпий това.

Горещият и ароматен чай сякаш се влива направо в кръвта ми. Умората изчезва – като че никога не е била.

Но къде е Баба Баргаа? Въздухът странно сияе. Нито е ден, нито е нощ – дали не сънувам? О, как се ударих в пънчето пред аила – значи съм будна. Може би вече съм в страната на приказките.

   – Яш-тыт, кьоьок, сьоьок! И ти ли брат си търсиш?

   – Диль-кель! Диль-кель! Може би Пролетта искаш да извикаш?

   – Мила Кукувичке, храбро Синигерче, вас, вас търся. Трябва да помогнем на седемте братя. Замрази ги змийският камшик на Темир-Мизе богатир.

   – Яш-тыт! Никой не може да се мери по сила и зло магьосничество със сина на небесния цар Тенери-каан. Кьоьок! Сьоьок!

   – Може! Пролетта е по-силна от него – нали е дъщеря на Слънцето и на Земята. Диль-кель! Ей сега ще я извикам. Диль-кель! Диль-кель!

   – Яш-тыт, кьоьок, сьоьок! Дълбоко е заспала тя в бащините си палати. Сега братчето й – лятото шета из алтайските земи. После сестрите й – есента и зимата ще пристигнат.

   – Какво да направим, мила кукувичке? Братята как да спасим?

   – Идете при Звездочелото конче – братче на Слънцето и на Луната. То ще помогне. Ала тежък е пътят до Слънчевото езеро. Ще издържиш ли? Крилцата на Синигерчето ще имат ли сили до там да долетят? А аз към Улькер-каан ще тръгна. Над братята ще поплача. Дано човекоядецът да си помисли, че най-сетне се е отървал от тях. Дано повярва, че и те като нещастния ми брат из Черния Алтай се скитат.

Речено-сторено!

Какво се случи после ли? Ще научиш от следващата част “Каан-Кереде“.