Чонгури

Музикалното оформление към тази грузинска вълшебна приказка е прекрасната приспивна песен, сътворена от композитора Джансуг Кахидзе, изпълнена от Хатуна.

 

Живял някога цар, който имал дъщеря, по-прекрасна от слънцето. Много юнаци мечтаели за нея, много знатни и богати момци я искали за своя невеста, но царят на никого не я дал.

– Докажи, че си достоен за дъщеря ми! – казвал той на всеки от тях. – Донеси ми ябълката на безсмъртието.

Безчет смели герои тръгнали да търсят ябълката на безсмъртието, но нито един не се завърнал.

Близо до двореца живеел беден момък. Прославил се той с песните си и с умението си да свири на чонгури[1]. Хората дори не помнели името на момъка – всички го наричали: Чонгури.

Влюбил се той в прекрасната принцеса, дни и нощи мечтаел за нея. Свирел и пеел – в музика любовта си вплитал. Полетяла тя над високите зидове на двореца, стигнала до прозореца, от който надникнала девойката. Засияло като слънце лицето ѝ, щом чула прекрасната музика. Видяла момъка. Влюбила се в него. Всяка сутрин с музиката на Чонгури срещала зората. Вечер с песните му заспивала.

Бедният музикант решил да си опита щастието – да поиска принцесата за своя невеста. Царят не го прогонил, рекъл му, както на всички други момци:

– Ще ти дам дъщеря си, ако ми донесеш ябълката на безсмъртието.

Тръгнал Чонгури на път. Много ли вървял, малко ли, девет планини превалил, стигнал до прекрасна градина, около която висока ограда се издигала. Даже птица не би могла да прелети през нея! Вървял момъкът покрай оградата дни и нощи, вход не видял. Три пъти обиколил градината, но не успял да измисли, как да се промъкне вътре. Изморил се. Поседнал да си почине.

Представил си, че принцесата вече е негова невеста, че негова рожба люлее и с нежна песен я приспива. Засвирил и … чудо на чудесата – чул гласа на любимата – тя пее, той свири.

(Чуй приспивната песен, сътворена от грузинския композитор Джансуга Кахидзе[2], изпълнена от Хатуна.)

Песента се извисила към небето, прескочила дебелите зидове на градината.  Погалила песента листата на овошките, разцъфтели те, слънчеви плодове завързали, узрели и увели клони към земята. Заслушали се планините. Притихнали долините. Ехото отнесло песента далече, далече. Дори птиците, летящи в небесата се спуснали и кацнали, да чуят прекрасната песен.

Изведнъж, точно до младия чонгурист, стените на градината се разтворили. Широк път се извил пред момъка и го повел към дървото, което раждало ябълките на безсмъртието. Страховит гвелвешапи[3] го пазел. Щом забележи човек да се приближава към дървото, чудовището мигом огън бълвало. То можело, на една хапка да излапа дори огромен великан.

И сега, като усетило, че човек се приближава, чудовището направило път през каменната ограда. Щом момъкът влязъл в градината, оградата се затворила след него. Натъжил се той, мислел, че никога повече любимата си няма да види. Върви, свири и пее тъжна песен.

Зинал гвелвешапи, огнън бълвал, втурнал се към чонгуриста, но … застинал неподвижен – заслушал се в песента. Никога до сега чудовището не било чувало по-прекрасни звуци. Трептели струните на чонгури, мъката и надеждата на момъка бликали – потушили огъня, угасили яростта на гвелвешапи, измили злобата от сърцето му. Укротило се чудовището, сълзи бликнали от очите му.

Изведнъж – замлъкнала песента, скъсали се струните на чонгури. Изправил се момъкът – гордо да посрещне гибелта си. 

Гвелвешапи откъснал ябълка, подал я на момъка и рекъл:

– Вземи, не бой се! Никога досега не са разговаряли с мен на езика на песните. Вземи ябълката на безсмъртието! Човекът, способен да създаде такава дивна песен, трябва да е безсмъртен!

Взел момъкът ябълката на безсмъртието, благодарил на гвелвешапи.

 

Завърнал се музикантът. Зарадвала се принцесата, като го видяла да влиза в двореца, с ябълка в ръка.

Царят държал на думата си – голяма сватба вдигнал, оженил дъщеря си за Чонгури. Живели дълго и щастливо и никога песните не стихвали в техния дом.

Източници:

ГРУЗИНСКИЕ народные новелы. – Тбилиси : Изд. “МЕРАНИ”, 1974, -448 с.

Издание на Института по история на грузинската литература “Ш. Руставели” към Академията на науките на Грузинската ССР.

Чонгури – с. 51-52.

http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

Към индекс: Грузински приказки

Нашето пътешествие в приказния свят на кавказките народи продължава. Да полетим към Абхазия.

[1] Чонгури – четириструнен музикален инструмент, характерен за грузинската народна музика.

[2] Джансуга Кахидзе е работил с Гия Канчели – прочутия грузински композитор.

[3] Гвелвешапи в грузинските приказки е страховито огнедишащо чудовище, змей, дракон.