AEDVIL

Втора част на лезгинската приказка

“Пери-Заде и Чигали”

Какво се случило в дома на Чигали? Булката криела грзното си лице, покривала с три кърпи плешивата си глава. Дори женихът не успял да я види. Повярвал той, че тя обет пред боговете е дала: Една година – никой лицето ѝ да не види, косите ѝ – човешка ръка да не докосне.

Долетяла веднъж сивата гълъбица в дома на Чигали, влетяла в кухнята. Кацнала на лавицата със съдовете. В това време невестата зад параван седяла, плешивата си глава дръгнела.

– Какво правиш? – запитал момъкът.

– Ям орехи.

– Дай да ги опитам.

– Вече всичките ги изядох…

– Не ѝ вярвай! Не ѝ вярвай! – загукала сивата гълъбица. – Не яде орехи. Плешивата си глава чеше.

– Кш! Кш! – развикала се плешивата. – Изгони я! Изхвърли навън тази проклета птица! Не мога да търпя гълъбите!

Но Чигали не прогонил гълъбицата. Пърхала тя около него, веела му с криле – прохладно да му бъде.

Никак не се харесало това на коварната жена. Щом Чигали излязъл, тя наредила на слугите, да уловят и заколят бедната птица.

– Само гледайте, нито една капка кръв да не падне на земята!

Чула гълъбицата и загукала:

– Ех, да можех на висок чинар да се превърна! Тогава злите хора нямаше да могат да ми навредят…

Слугите отронили капка от кръвта на гълъбицата – не видели, как тя капнала на земята. На това място поникнал чинар – растял не с дни, а с часове! Станал високо и стройно дърво. Изплашила се плешивата невеста – започнала да досажда на мъжа си:

– Заповядай на слугите да отсекат чинара! Сянката му пада върху моя прозорец. И гледай, докато го секат нито тресчица да не отлети настрана!

Отсекли слугите дървото, но не видели, че една тресчица отлетяла и паднала в тревата, край оградата.

В това време една старица беряла там млада коприва.

– Не е проста тресчица! Ще я прибера. Може да потрябва.

Прибрала тресчицата, занесла я в дома си, на полицата я поставила – в стъклена чаша. Поставила я и се отправила към съседите – огън да поиска – банички с млада коприва да изпече. Завърнала се и … – що да види! Баничките вече опечени, на трапезата в писана чиния подредени, отгоре с бяла кърпа покрити. Удивила се старицата, но не се изплашила – похапнала от пирожките – усладили ѝ се.

От този ден все тъй ставало – излезе тя, а докато се върне – у дома всичко изметено, изпрано, дори праха – избърсан. А гозбите на трапезата ставали все по-вкусни. Решила старицата, да узнае, кой шета у тях. Престорила се, че пак излиза от къщи, скрила се зад един сандък и видяла, как тресчицата от чинара скача на земята и се превръща на красива девойка. Бързо шетала красавицата – светнала от чистота бедната къщурка. Понечила девойката пак на тресчица да се превърне, в стъклената чаша да се скрие. Излязла бабата иззад сандъка, хванала девойката за ръка, рекла ѝ:

– Остани при мен. Как се казваш?

– Пери-Заде.

– Щерка ще ми бъдеш, Пери-Заде.

Заживели щастливо в бедната къщурка. Един ден, научили, че Чигали раздава млади кончета на всеки, който се наеме да се грижи за тях и обещава богата награда, ако кончето порасне здраво и силно. Отишла старицата при Чигали. Присмели ѝ се конярите, дали ѝ най-хилавото конче, дето едва се държало на краката си. Отвела го бабата. Посрещнала ги Пери-Заде, измила ръцете си в единия ъгъл на конюшнята – бистра вода бликнала там. В другия ъгъл измила нозете си – разцъфтяла пролетна поляна. Пуснала девойката жребчето да пасе, с изворна вода го поила.

Дошло време, жребчетата на стопанина им да върнат. Някои отгледали чудесни кончета, други – донесли кожите на кончетата, които не оживели. Не дошла само старицата, на която дали най-хилавото жребче. Отишъл слугата, да види, какво е станало – оживяло ли е то. Върнал се и рекъл на господаря си:

– Отгледала е старицата такъв могъщ и буен кон, че никой не може да го обязди!

Отишъл Чигали в дома на старицата – сам да се увери, дали наистина конят е толкова хубав. Влязъл в конюшнята и онемял от възхита: Златистата грива на коня била мека като коприна, в очите му огън греел, ушите му потрепват, изящните му нозе нетърпеливо потропват. Любувал се на коня Чигали и не забелязал чудната красавица, която тихо пристъпила и рекла:

– Конче-вихрогонче, време е при стопанина си да се върнеш!

Отвели коня. Всяка сутрин препускал с него Чигали и все за прекрасната девойка си мислел. Искало му се отново да я види. Заповядал всички девойки да се съберат в дома му – вълна да предат. Всички дошли, но бабичката не пуснала Пери-Заде да отиде.

– Стой си у дома! На улицата е кално. Зли кучета се скитат из аула.

Чакал, чакал Чигали – красавицата все не идвала. Пратил слугите си, да я доведат, а сам той се скрил в един ъгъл. Пристигнала прекрасната девойка и рекла:

– Мили сестрици, нека всяка от нас разкаже, какво е преживяла – така по-весело ще ни бъде, работата повече ще ни спори.

Започнали да разказват девойките и Пери-Заде също разказала за коварството на плешивата си съседка.

Всичко чул Чигали. Бързо отишъл при старицата.

– Майчице, току-що разбрах, че твоята щерка е девойката, за която ми е отредено да се оженя, девойката, за която сватове бях изпратил. Тебе като родна майка ще почитам. Моля те, дай ми Пери-Заде.

– Ами злата ти жена?

– Измамницата плешива позорно ще прогоня.

Речено-сторено!

Голяма сватба вдигнали. Живели дълго и сговорно.

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, 375-380 с.

Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова

Към следващата лезгинска приказка “Сестрата на седемте братя”.

Към индекса за бърз достъп до лезгинските приказки.