AEDVIL

Сестрата на седемте братя

Лезгинска приказка – първа част

Дали са живели или не са живели – не знам, но разказват, че някога мъж и жена имали седем сина. Веднъж момчетата отишли да играят с връстниците си, но те не ги приели:

– Не искаме да играем с братя, които нямат сестра!

Върнали се у дома седемте братя – толкова тъжни били, че майка им се обезпокоила.

– Кой ви е обидил? – запитала.

– Искахме да поиграем със съседските деца, но те не ни включиха в играта, защото си нямаме сестрица. Не искаме повече тук да живеем! Ще тръгнем по света. Мамо, изпечи ни хлебчета за из път.

Майката и бащата не успели да ги задържат. Момчетата напуснали дома си.

Дълго вървели, много земи пребродили, накрая стигнали до гъста гора. Под вековно дърво – огромен чинар – къща си построили. Станали ловци – денем на лов отивали, вечер в къщата се прибирали.

Родителите дълго тъгували. Минало време – много ли, малко ли – не знам, родила им се дъщеричка. Пораснала щерката – искала с приятелките си да потанцува, но те не я приели.

– Ние не искаме да танцуваме със сестра, която няма братя.

Разплакала се девойката, прибрала се наскърбена у дома.

– Защо плачеш, дъще? – разтревожила се майката.

– Исках да потанцувам, но девойките ме прогониха, защото нямам братя.

– Имаш, дъще, седем братя имаш. Много години минаха, откак заминаха…

– Защо са напуснали дома?

– Обидиха се братята ти, че другарчетата им не искат, с тях да играят, защото си нямат сестрица. Тръгнаха по широкия свят и вече много, много години нито сме ги виждали, нито сме чували за тях.

– Ах, мила мамо, покажи ми пътя, по който са тръгнали! Ще ида да ги намеря!

Мъчно им било, не им се искало да се разделят с нея, не я пускали, но тя толкова настоявала, че се наложило да се съгласят. Купил бащата нови чувяки за щерката. (Чувяки – това са меки кожени обувки, каквито носят планинците в Кавказ.) Приготвила майката сладки банички – чуреки и гърне с шербет. (Шербетът е сладко питие от плодове.) Благословили я старците и тя тръгнала по същия път, по който отпътували братята ѝ преди много, много години.

Много ли, малко ли вървяла девойката – не знам, но накрая срещнала пастир със стадо крави.

– Опитай, моя шербет! Вкуси сладките ми банички – чуреки! Кажи ми, как да намеря братята си?

 – И без да ме гощаваш, ще ти кажа, как да стигнеш до къщата им. Тръгни по този път, премини през клисурата и ще видиш гъста гора. Насред гората вековно дърво расте – прекрасен чинар! Под него твоите седем братя къща вдигнаха, дом си направиха.

Поклонила се девойката, благодарила на стария пастир, изпълнила заръките му и скоро стигнала до къщата насред гората. Влязла, добавила дърва, засилила огъня в огнището, почистила, сготвила вкусни гозби и се скрила в един сандък с орехи.

Свечерило се. Завърнали се братята от лов. Видели, колко е чисто и подредено, как вкусно гозбите ухаят, зарадвали се:

– Чии добри ръце са се потрудили, за нас са се погрижили? – запитал най-големият брат, но никой не му отговорил. – Иди, братко, донеси орехи от сандъка! – казал той на най-младия.

Пъхнал момъкът ръка в сандъка, а там…

– Нещо живо има тук! – стреснал се той и отскочил назад.

– Каквото и да е, няма да ни изплаши! – извикали по-големите братя и отворили сандъка.

Видели красивата девойка, запитали я:

– Коя си ти? Как попадна при нас?

Разказала им всичко девойката.

– Ти си наша сестрица?! – зарадвали се братята. – Стопанка в дома ни бъди! Ще поживееш малко с нас в гората, а ние ще ловуваме. После заедно ще се завърнем при мама и тате.

На сутринта помолили:

– Сестро, само за едно те молим, гледай да не угасне огънят в огнището. Невъзможно е, да се намери огън по тези места…

Отишли братята на лов. Девойката седнала на покрива – коралите си ниже, огъня наглежда – да не угасне. Като се навеждала над огнището, паднало едно зрънце корал – аленеело то, а момичето мислело, че въглените в огнището греят, огънят пламти. А той бил угаснал. Залязвало вече слънцето. Слязла девойката от покрива, искала огъня да разпали, вечеря да приготви. Погледнала – няма го огънят в огнището, само кораловото мънисто аленее. Тръгнала девойката огън да търси. Покачила се на най-високия чинар. Видяла дим в далечината, в най-гъстата част на гората. Там се намирал домът на злия змей – Аждаха, но девойката не знаела това. Тръгнала тя натам – от съседите въгленче да поиска.

Към втората част на лезгинската приказка

“Сестрата на седемте братя – 2”