Сестрата на седемте братя – 2

 

Втора част на лезгинската приказка

“Сестрата на седемте братя”

 

Дотичала до дома на Аждаха, почукала на портата. Чул змеят и казал на щерка си:

– Ей, Гури, Гури, дъще моя, Гури –пери! Иди, виж, кой чука!

Излязла дъщерята на Аждаха, погледнала – стои пред портата девойка и плаче. Съжалила я Гури-пери и рекла:

– Мила моя сестрице, баща ми е змей – аждаха!  Ще те схруска! Бягай, спасявай се, дорде не те е видял!

– Можете да ме убиете. Ваша воля! – рекла девойката. Във ваша власт е и да ме пожалите. Правете, каквото искате, само огънче ми дайте! Не мога да оставя братята си без вечеря.

– Е, влизай, тогава. – поканила я дъщерята на Аждаха и викнала – Тате, тази девойка моли въгленчета да ѝ дадем.

Аждаха вече здравата си бил похапнал, сит бил. Помислил си: “ По-късно ще я изям. Трябва да изхитрувам!”

– Донеси ми желязното сито! – наредил на щерка си.

Напълнил Аждаха ситото с пепел, а отгоре сложил горящи въглени.

– Като вървиш, поклащай ситото, – рекъл той. – да раздухваш огъня. Иначе въглените ще угаснат.

Благодарила девойката, хванала ситото и поклащайки го, затичала към къщи. Където минала, следа от пепел останала.

 

Разпалила отново огъня в огнището, вечеря сготвила. Върнали се братята ѝ вечерта. Похапнали, пийнали и легнали да спят. Тя нищо не им разказала, бояла се, да не ѝ се карат.

Както винаги, още в ранни зори братята тръгнали към гората – на лов. А змеят Аждаха пак огладнял, тръгнал по следата – разсипаната пепел го отвела до дома на седемте братя. Като видяла змея, девойката затворила вратата, заключила я.

– Отвори – провикнал се змеят. – Отвори! Иначе дома ви ще разруша!

Но девойката още по-здраво залостила вратата.

– Ей сега ще се върнат братята ми! – провикнала се тя.

– Все пак ще те изям, рано или късно! – заканил се змеят, но все пак си тръгнал.

Страхувал се той от седемте братя. Знаел – добри ловци са те, точно стрелят, далече летят стрелите им и винаги улучват!

 

Вечерта, когато се завърнали братята ѝ с богат улов, девойката промълвила:

– Мили братя, вчера не посмях да ви разкажа… Не успях да опазя огъня в отнището, наложи се да помоля змея Аждаха въглени да ми даде. А днес той пристигна, допълзя до тук. Заплаши, къщата да разруши, мен да излапа.

– Не бой се, мила сестрице! – успокоили я братята.

– Ние ще убием Аждаха.

Изкопали те дълбока яма на пътеката, пред вратата на дома, покрили я с клонки и трева. Скрили се и зачакали.

 

На следващия ден пристигнал гладният Аждаха и тупнал право в ямата. Опънали братята лъковети си. Седем стрели излетели, с остър звън в тялото на змея се забили. Затрупали страшилището с камъни и пръст, изравнили земята, посадили цветя пред дома.

Девойката все настоявала, братята ѝ в родния край да се завърнат. Купили те златен сандък и бяла камила. Сестра си в сандъка поставили, натоварили го върху бялата камила и тръгнали на път.

Когато вече излизали от гората, гледат – заек изкочил от гъсталака, тича право срещу тях. Опънали лъковете, изсвистели стрелите, но… не го уцелили. Бързо тичал заекът, тичал и криволичел. Хукнали братята да го гонят.

А в това време бялата камила бавно вървяла, плавно носела скъпоценния си товар. Стигнала до нивата на млад орач. Спряла камилата – тревица да похапне, водица от изворчето да пийне. Отворил момъкът златния сандък, а там чудна красавица спи, спи и сладки сънища за родния си дом сънува.

Бразда след бразда реди младият орач и все към чудната девойка поглежда.

Събудила се тя, разказала му за своите седем братя – ловци. Дълго ги чакали.

– Братята ми, явно, много далече са отишли – хитрия заек да гонят.

– Да вървим! Ела у дома. – рекъл орачът. – Ако искаш – стопанка ще ми бъдеш. Невеста ще ми станеш.

Съгласила се девойката, омъжила се за младия селянин. Заживели сговорно. Родил им се син. Когато детето се научило да говори, майка му рекла:

– Като започнат жабите да квакат, хвърли шепичка пясък и кажи: “Жабки, жабки! Моята майка е сестра на седемте братя! Тя е скъпоценния товар на бялата камила! Мама е съкровището от златния сандък!”

Оставила сина си, да си играе на брега на близкото езерце.

 

Играело си момчето тихичко. Престрашили се жабите, изскочили от водата, заквакали. Детето хвърлило шепа пясък към тях и извикало:

– Жабки, жабки! Моята майка е сестра на седемте братя! Тя е скъпоценния товар на бялата камила! Мама е съкровището от златния сандък!”

В това време покай езерото минавали седемте братя-ловци. Чули, какво викало момченцето, зарадвали се.

– Ние сме седемте братя…

– В гората живяхме.

– Аждаха победихме!

– Хитрия заек хванахме.

– Ти си нашият племенник!

– Смелчага, като нас, ще станеш!

– Бързо ни заведи при майка си!

Но сестра им вече ги видяла и тичала към тях. Прегърнали се, заклели се – вече никога да не се разделят. Завърнали се всички в родния край и останали там завинаги. Родителите се радвали на децата си. Харесвали зетя – добър стопанин бил той. Но най-щастливи били, когато малкият храбрец тичал из градината…

 

И както обичат да казват разказвачите на приказки от тоя край: “Аз бях там, гостувах им за малко, но се върнах при вас, за да ви разкажа тази приказка.”

 

Източници: http://www.hobobo.ru/catalog/skazka/sestra-semi-bratev

http://www.fairy-tales.su/narodnye/lezginskie-skazki/

 

Превод и литературна обработка М. Дюлгерова.

 

Към индекса за бърз достъп до лезгинските приказки.

 

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.