Церодена
Грузинска приказка
Живели някога старец и старица. Тъгували те, задето си нямат дечица. Старецът орял тяхната нивица. Старицата обяда му носела – царевична питка и гърненце кисело мляко. Вървяла тя из полето, изведнъж – чула тъничък гласец:
– Мамо, нека аз да нося хурджуна.
(Хурджун, това е кожена торба, която може да се преметне през рамо или през гърба на коня.)
– Къде си? – запитала бабичката.
– На земята.
Погледнала – и що да види: седи на земята мъничко човече, протяга ръчички към хурджуна. Помогнала му да го преметне през рамо. Но къде ти – такова дребосъче торба да носи! Притиснал го хурджунът към земята, а-ха да го премаже. Взела старицата момченцето на ръце, запитала:
– Кой си ти?
– Аз съм твоя син.
– Ще те нарека Церодена. – засмяла се бабичката.
Пристигнали на нивата. Видяло момченцето плуга и помолило:
– Тате, аз ще поведа бика! Постави ме върху ярема!
– Къде ти! Ще паднеш, мъниче. Ще те стъпче бикът.
– Искам да водя бика! Искам да го водя! – заинатил се Церодена.
Поставил старецът синчето си върху ярема. Не се удържало момченцето, тупнало на земята, засипала го прясно разораната пръст. Как да го намерят?
– Ще загине нашият Церодена! – вайкала се старицата.
(На грузински Церодена, означава “колкото палец”. На кого ви напомня този герой? … На Малечко-Палечко, разбира се.)
Не загинал Церодена, не се изгубил в прясно разораната нива. За негов късмет, вятърът подгонил облаците, железни топки затъркалял по небето – гръм загърмял, порой се излял. Водата разкаляла земята, измъкнала момченцето от браздата. Мокро и премръзнало се скрило то под лозата, огън разпалило – да се сгрее. Седи, песничка пее, жаравата с пръчка разравя.
Не щеш ли – гладен вълк притичал, остри зъби точел:
– Ще те изям!
– Няма да успееш!
Налапал го вълкът – от хапка по-малко било момчето. Глада му нямало да засити. Но Цикара – смел и ловък – бързо се пъхнал в дупката на вълчовия зъб и започнал с пръчката да го дълбае. Завил от болка вълкът:
– Ау-у-у! Излизай!
– Няма! Ще ме изядеш.
– Излизай! Няма да те изям.
Не му вярва момчето. Продължава зъба с пръчката си да дълбае. Не може вълкът болката да търпи, страшно вие, едри сълзи рони.
– Излез! Овчица със златно руно ще ти подаря. Ау-у-у!
– Не ти вярвам! Ще ме изядеш.
Довел вълкът овчицата със златно руно. Изскочило момчето, пъргаво се покатерило на най-високото дърво. А вълкът хукнал с все сили – назад дори и не погледнал, в най-гъстата част на гората се скрил.
Подкарал Церодена овчицата със златно руно. От сламка свирчица си направил. Весела песничка засвирил, у дома се завърнал. Зарадвали се старците. Прегърнали синчето си.
– Може и да е мъничък Церодена, но е храбър. – казвали всички и разказвали, как прогонил страшния вълк.
Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова
Следва грузинската вълшебна приказка “Цикара”.