AEDVIL

Първа част на дагестанската приказка

Цветето на живота

Високо в планината живеело малкото момче – Мурад, заедно с майка си. Малък бил той по възраст, но отдавна носел душа на истински мъж, способен да преодолее всякакви трудности. Веднъж майка му тежко се разболяла. Нищо не помагало – нито знахарки, нито билки. Една стара жена дошла да навести болната и рекла:

– Знам, какво ще те вдигне на крака. Високо в планината расте цветето на живота. Охранява го сам Аждаха. Но никой не знае пътя. Много смелчаци, отправили се за цветето, загинаха.

– Тихо! Да не чуе синът ми. – проговорила болната.

Но Мурад всичко чул и започнал да се готви за път.

– Не се тревожи, мамо! Непременно ще намеря това цвете! И сам Аждаха ще ми го даде, като разбере, защо ми трябва. – весело казал Мурад.

– Ама аз казах само това, дето съм го чувала от баба си. – притеснила се старицата. – Не се ли боиш от опасностите по пътя? – запитала тя.

– За родения в планината нищо страшно няма. – отговорило момчето и изпроводило гостенката.

После се сбогувало с майка си:

– Готов съм за път. Довиждане, мамо! Потърпи! Скоро ще ти донеса цветето, което ще те излекува.

Момчето взело със себе си въже, пръчка и лек хурджин – кожена торба, в която поставило няколко питки и парченце сирене.

Тръгнало по планинската пътечка, която се виела все по-нагоре и по-нагоре из канарите, докато съвсем изчезвала. Изведнъж, момчето чуло жално блеене – погледнало и видяло планинска коза, която паднала в пукнатина сред скалите.

– Ей сега ще ти помогна.

Момчето направило примка, прихванало с нея козата, опънало въжето, изтеглило я.

– Навярно си изгладняла. Ето, похапни си от моята питка.

– Благодаря.  – заговорила козата. – Млад джигит като теб, какво търси из тая пустош? Накъде си се запътил?

– Търся цветето на живота, но не зная, къде е то.

 – От най-стария тур[1] съм чувала, че това цвете расте на най-високия връх на е-ей онази планина. Там снегът никога не се стопява. Ледените ветрове не позволяват нищо живо да оцелее. Злият Аждаха охранява цветето. Той е непобедим. Пази се от него. Цялата му сила е във вълшебната брада. Как би могъл да го победиш – не зная. Той не само е силен, но и коварен. Не мога да те заведа. Дори и дивите кози там не се катерят. Твоето сърце е храбро – само ще намери пътя. Довиждане и щастлив път!

– Благодаря за съвета.

Дълги дни и нощи момчето се катерело по непристъпните канари. Издигало се все по-високо и по-високо. Веднъж, промъквайки се през планинска клисура, чуло тъничко гласче:

– Момче, моля те, помогни ми.

Огледал се Мурад и видял мъничко орле, което навярно внезапно се било изтъркулило от гнездото. Съскайки, към него се приближавала страшна змия. Момчето я прогонило с пръчката, която носело и запитало:

– Къде е гнездото ти?

– На върха на тази скала. – посочило орлето.

Момчето пъхнало орлето в своя хурджин, изкатерило се по скалата и внимателно оставило орлето в гнездото.

– Благодаря! А, ето – мама се завръща. Мамо, не го нападай! Паднах от гнездото. Мурад ми помогна. Спаси ме от страшна змия.

– Благодаря ти! Смел си, като истински джигит. Какво бих могла да направя за теб?

– Благодаря. Никой не може да ми помогне. Ще се изкатеря до върха на планината. Трябва ми цветето на живота – за да излекувам мама.

– Ти си храбър и благороден. Знай, силата на Аждаха е в брадата му – затова никога не я стриже. Само с вълшебните ножици може да бъде отрязана. Ето, вземи ги. Даде ми ги Майката на планината, която се събужда веднъж на хиляда години. Тя ми заръча да ги предам на джигита с орлово сърце. Ти си този джигит, макар и да си още малко момче. Да не губим време! Седни на гърба ми. Дръж се здраво. Ще те изнеса на върха на планината. После всичко от теб зависи.

– Благодаря! Довиждане, Орле!

Към втората част на дагестанската приказка “Цветето на живота – 2“.