AEDVIL

Нивата на Цаген

Ингушка приказка

Много пъти Цаген засявал нивата си с царевица, но тя не пониквала. Обърнал се тогава Цаген към бога:

– Милостиви, боже! Направи тъй, че царевицата да поникне! Ако урожаят е богат, ще го делим наполовина.

И каква царевица отгледал – чудо на чудесата. Себлата – два пъти по-високи от човешки бой! Мамулите две лакти дълги! Видял Цаген узрялата царевица и рекъл:

– Нищо няма да излезе, развалям договора! Та ти нито си орал, нито си сял! Цялата реколта ще взема!

Завърнал се в къщи, да вземе своята – арба[1].

В това време тряснал гръм, завалял проливен дъжд, примесен с едри ледени зърна. Градушката повалила царевичните стебла, оронила зърната от едрите мамули. Нивата заприличала на бойно поле – с хиляди посечени войници.

Завърнал се Цаген и не могъл да познае нивата си. Дъждът спрял, но светкавиците страховито озарявали небето, гръмотевиците трещели.

Цаген, с разбито сърце се навел, започнал да събира разпилените зърна. Погледнал към небето и рекъл:

– Сега, боже, може да гониш колкото си искаш своите арби и да палиш небесните простори. За моята нива, ти вече направи всичко, което е по силите ти…

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 271-272.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Пастирът и едноокият великан Зарбаш“.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.