Флейтистът – 1
Първа част на каренската приказка “Флейтистът Ча Тан Пхо”
(Карените са народ от Мянма – Бирма)
Преди много години живяла вдовица на име Пхи Тсун Но. Обработвала мъничката си нива на планинския склон и от това живеела.
Оризово поле
Вдовицата имала син на име Ча Тан Пхо. Той бил вече на 16 години. С никого не дружал, не работел, само по цял ден свирел на флейта. Но бил такъв майстор, че щом засвирел, хората забравяли за всичко на света – даже за ядене и пиене не се сещали. И не само хората, но и горските зверове го слушали в захлас.
Ча Тан Пхо имал много умно куче – разбирало всичко, което казвал и изпълнявало желанията му. Когато излизал винаги го съпровождало.
Една сутрин той отишъл на полето и видял там много страшен звяр – голям като бивол. Оказало се, че е огромна къртица. Тя не обърнала никакво внимание на момъка, продължавала спокойно да яде ориза от малката им нивичка – унищожавала цялата им реколта. Ча Тан Пхо се разгневил. Грабнал една пръчка и се затичал да прогони звяра.
Къртицата избягала в гората, флейтистът – след нея. И ето, накрая се озовали между две огромни планини. Изведнъж се открила широка дупка. Къртицата се затичала към нея и изчезнала. Приближил се Ча Тан Пхо, но се уплашил. Та това не била обикновена дупка, а страхотна пещера. На входа ѝ винаги бушувал ураганен вятър. Дори и най-големите слонове не смеели да се доближат до входа на пещерата. Когато някое невнимателно животно се приближавало, вихърът го завличал навътре и то никога не можело да излезе навън.
Ча Тан Пхо много искал да хване къртицата, затова решил да влезе в страшната пещера. Вихърът го подхванал и засмукал навътре. Отначало опитал да се съпротивлява, дори се вкопчил в клоните на едно дърво, което растяло наблизо, но после силите го напуснали и изгубил съзнание.
Когато се свестил и отворил очи, забелязал, че лежи сред камъните и целият е овързан с тънки, но много здрави връвчици. Не можел да се помръдне. Огледал ги – едни били като паяжинки, други – като нишките с които майка му шиела. После чул край себе си тънички гласчета – толкова тихички, че едва се чували. Видял някакви съвсем мънички човечета да тичат край него. Опитали се да го овържат още по-добре. Те били не по-големи от нокътя на палеца му. Над сто такива миниатюрни човечета имало наоколо. На един камък стояло човече, облечено с блестящи дрехи. Навярно това бил техният крал.
Ча Тан Пхо бил удивен. Дори му станало смешно. Той рязко се надигнал и станал. Всички връвчици се разкъсали. Малките човечета се разбягали, но грабнали смешните си мънички оръжия и се приготвили за бой. Този, когото Ча Тан Пхо смятал за крал на дребосъците, извикал с тъничкото си гласче:
– Ей, кой си ти? Защо си дошъл в нашата страна?
Ча Тан Пхо заговорил тихо и спокойно, но гласът му кънтял като гръмотевична буря – никога дребосъците не били чували човешки глас и сега им се струвал много силен и страшен. Разказал им флейтистът за огромната къртица, която опустошила малката му нивица, за това, как я преследвал и как вихърът го повлякъл в пещерата.
Кралят на дребосъците много се заинтересувал от разказа на момъка и му казал, че никога не е виждал такъв великан. Обяснил му, че къртицата е много силна и служи на дребосъчетата – само тя може да преодолее страшната сила на вихъра и да излезе извън пещерата.
– Щом и ти си човек – рекъл кралят, нека да живеем заедно. Ако не ни причиниш зло, с радост ще те приемем.
– Не бих могъл завинаги да живея под земята – отговорил Ча Тан Пхо, но да се излезе от пещерата никак не е лесно. Ще ми се наложи да поживея заедно с вас, докато измисля, как да се върна у дома.
Като видели, че Ча Тан Пхо не им причинява зло, те престанали да се боят от него. Всеки ден от различни места се събирали човечета, за да разгледат великана. Носели му храна и различни подаръци. Той се стараел да помага на дребосъчетата. С палеца и показалеца си внимателно пренасял “огромни” греди – помагал да построят къщите си – големи колкото кутия за бонбони. С лекота изпълнявал работа, непосилна за малките хора. Те много го обикнали.
Към втората част на каренската приказка “Флейтистът Ча Тан Пхо – 2”.