AEDVIL

Втора част на каренската приказка “Флейтистът Ча Тан Пхо”

Като прекарал много дни в страната им, замислил се, как да се върне у дома. Помолил ги да му помогнат. Не им се искало да се разделят с него, но той им разказал за болната си стара майка. Тогава му подарили вълшебна пръчица. За тях тя била ужасно тежка – двама от най-яките придворни едва я дотътрили. За Ча Тан Пхо тя била съвсем лекичка – като клечка за зъби.

– Ако удариш с белия край на пръчицата – рекъл кралят – можеш да излекуваш всяка болест. Потупаш ли някого два пъти – ще го подмладиш. Три пъти са достатъчни и мъртвец да съживят. А черния край на пръчицата може да убие и най-силния ти враг.
В страната на малките човечета имало много такива вълшебни пръчици, затова те никога не умирали. Колкото до къртицата – щом умирала, те винаги я докосвали с вълшебната пръчица и тя оживявала, като всеки път ставала все по-голяма и по-голяма – та нали грижите ѝ ставали все повече.
За да се върне в своята страна Ча Тан Пхо трябвало да преодолее силата на вихъра, но той нямал сила сам да стори това. Тогава кралят го посъветвал да застане пред къртицата-великан, която да го тика към изхода от подземието. Така и сторили, но когато флейтистът стигнал до входа на пещерата, не можел вече да се мръдне нито сантиметър навън – вихърът тук бил най-силен и силата на великанската къртица не била достатъчна.

Ча Тан Пхо вече се бил отчаял – мислел си, че вихърът отново ще го завлече в подземието и ще трябва цял живот да остане под земята. Но изведнъж той забелязал своето умно куче. То седяло недалеч от входа на пещерата сред бамбуковите стебла, които растели наблизо. Ча Тан Пхо много се зарадвал и казал на кучето си бързо да изтича до дома и да донесе флейтата. Умното куче се втурнало към селото и скоро се върнало с флейтата, хвърлило я в дупката. Ча Тан Пхо я хванал и засвирил.
Като чули прекрасната мелодия, всички птици се събрали и накацали по бамбуковите стебла, които се наклонили от тежестта и флейтистът успял да ги достигне и да се хване за тях. После той силно извикал. Птиците се изплашили и отлетели. Бамбуковите стебла рязко се изправили и Ча Тан Пхо успял да се измъкне от пещерата. Извикал той умното си и вярно куче и се върнал в къщи.
Майка му много се зарадвала. Разказал ѝ той, как попаднал в страната на малките човечета и как се измъкнал от там. Докато майката и синът разговаряли, откъм кралския дворец се чул гонг.

– Защо удрят гонга?

– Преди два дни умря царската дъщеря и сега ще я погребват. Кралят обеща, че ако някой успее да върне живота на дъщеря му, ще му я даде за жена.

Като чул това, Ча Тан Пхо помолил майка си да отиде в двореца, за да каже на краля, че може да съживи дъщеря му. Майката не повярвала на сина си и отказала да отиде в двореца. Синът обаче толкова настоявал, че накрая тя отишла в двореца.

Когато кралят изслушал старицата, толкова се зарадвал, че веднага наредил да извикат сина ѝ. Ча Тан Пхо пристигнал веднага. Докоснал девойката с белия край на пръчицата и тя оживяла. Кралят бил неизказано щастлив и веднага изпълнил обещанието си. Вдигнали голяма и весела сватба.

След смъртта на краля Ча Тан Пхо станал крал и мъдро управлявал страната. И до края на живота си никога вече не ползвал вълшебната пръчица.

Всеки път, когато излизал да се разходи в градината, вземал флейтата със себе си и свирел прекрасни мелодии, които очаровали хора, животни и растения. Затова неговите градини се прославили с най-сладкопойните птици, с най-пъстрите цветя, а страната му била родина на най-трудолюбивите и талантливи хора.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Наука, 1976. 457-460.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.