Фатимат и хана_1

 

 

Абазинска приказка – първа част

 

1

В онези далечни времена, когато ханът и неговите хора грабели селяните и жестоко ги наказвали за щяло и нещяло, живял в далечен планински аул много беден старец с малката си дъщеричка – Фатимат. От ранно утро до  късно през нощта девойката шетала из къщи: чистела, перяла, готвела.

 

Веднъж свършила солта. Обиколило момиченцето съседите – никой не могъл щипка сол да ѝ даде. Бедни били всички, не могли да ѝ помогнат. Осмелило се момиченцето само към ханския дворец да тръгне.

Дълго вървяло по тесните планински пътечки. Стигнало до ханските порти. Съжалили я стражите, пуснали я. Влязло момиченцето в ханските чертози. Княгинята седяла край огнището, със златни конци бродирала. Погледнала Фатимат, запитала я:

– Как попадна тук? Кой те пусна – такава мръсна ? Какво искаш?

Огорчило се детето, но учтиво помолило:

 – Ще ми дадете ли на заем щипка сол?     

 Погледнала я накриво жената на хана:

– Виж я ти! Така ли се говори с господари! Ще заповядам да ти избодат езика! Махай се! Нямаме сол за такива като теб!

 

Запомнило детето думите на злата жена, но знаело, че засега не може да си отмъсти, честта си не може да защити . Когато Фатимат пораснала, станала истинска красавица. Не забравила обидата, измислила, как да направи за смях хана и жена му.

 

Повел веднъж ханът войските си. Дълго отсъствал. Разчуло се, че скоро ще се завърне. Тогава Фатимат се затичала към двореца и извикала задъхано:

– Завръщат се войските! Ханът заръча да сварите бахсыма, но никакви подправки да не слагате!

– Знаем, какво да слагаме и какво да не слагаме! – ядосала се жената на хана, но все пак решила, да изпълни заръката на мъжа си. А девойката – дори не погледнала. – Махай се, дрипло!

 

За втори път обидила Фатимат. “Шегата с безвкусното пиво-бахсыма ще те направи за смях пред гостите на мъжа ти. – помислила си девойката. – Но само почакай! Ще дойде време – наистина ще ти платя за всички обиди!”

 

Слугите заквасили, сварили, прецедили пивото – бахсыма, но се чудели: “Защо господарката заповяда, никакви подправки да не слагат? Та нали така бахсымата няма да е вкусна?”

 

Завърнал се ханът жив и здрав, от радост – пир устроил. Богато угощение на трапезата поставили, бокалите с бахсыма напълнили. Отпили гостите – намръщили се. Подиграват ли се с тях? Безвкусно било пивото. Разгневил се ханът. Искал да убие жена си, че така го е изложила. Приятелите му едва го удържали.

– Кой те научи, глупава жено, бахсыма без подправки да вариш?! – страшно се развикал ханът. – Как посмя, пред гостите ми да ме опозориш?!

– Прости ми! Измами ме някаква дрипава девойка – каза, че ти тъй си заръчал – да сваря бахсымата без подправки. По-добре вдън земя да се проваля, отколкото да те разгневя!

Така Фатима отмъстила за първата обида – направила господарката за смях. Е, а после, какво се случило?

 

Заповядал ханът да свикат народа и да домъкнат насред аула огромен камък.

– Ей, вие всички! Слушайте! – рекъл ханът. – Доега никой не си е позволявал да ме измами или оскърби. А сега гостите ми ще разказват, че някакво си девойче направи за смях жена ми и мен. Не зная кое е това момиче, но се заклех, че жестоко ще го накажа! А сега – избирайте: или сами ще я намерите и ще ми я доведете или ще ви накарам да смъкнете кожата на тоя камък!

 

 

– Ако не успеете – на себе си се сърдете! Аз казах! Думата ми е тежка! Още по-тежко ще е наказанието за всички вас!

 

Знаели хората, че ханът не се шегува – жестокостта и злобата му всички познавали… Страхували се от него. Печален и замислен се завърнал у дома и бащата на Фатимат.

– Какво ти е, дада[1]? Защо си разтревожен? – запитала девойката.

Разказъл ѝ старецът, какво се е случило.

– Не се огорчавай, мили дада, спи спокойно. Утре сутринта ще ти кажа, какво съм намислила. – успокоила го Фатимат.

 

Послушал старецът дъщеря си – легнал си, но цяла нощ не могъл да затвори очи, сърцето му тревожно се свивало. Едва дочакал да се съмне. Станал. Дъщеря му вече шетала край огнището.

– Дада, като отидете при хана, всички повтаряйте: “Не успяхме да намерим девойката.” А когато господарят заповяда да одерете кожата на камъка, ти кажи: “Нима на незаклана овца дерат кожата? Ти господарю си нашия мъдър и славен повелител… Заколи камъка, а ние ще го одерем и кожата му пред теб ще разстелим.”

Удивил се старецът, помислил: “Невръстната ми щерка по ум и разум и най-мъдрите надмина!” Развеселил се, подкрепил се – похапнал, каквото Бог дал и спокойно тръгнал към мястото, където ханът заповядал всички да се съберат. Огледал господарят смълчаните хора и гневно креснал:

– Е, намерихте ли момичето? Защо мълчите? Къде е то? Говорете!

Никой нито дума не продумал. Навели глави, бедняците мълчали. Тогава старецът излязъл напред и рекъл:

– Господарю, ти само заповядай – ние всичко ще изпълним. Не намерихме момичето, но щом искаш – ще одерем кожата на камъка. Само че ти сам трябва първо да го заколиш! Заколи го! На незаклана овца никой кожата не дере.

Засмели се хората – първо тихичко и потайно – да не ги види ханът, после все по-силно и по-силно. Смехът залял аула, разнесъл се през девет земи – в десета.

Князът десет пъти тропнал с крак, скърцал със зъби от гняв, но що да стори?! Смехът не може в тъмница да затвори, нали?

 

Към втората част на абазинската приказка “Фатимат и хана – 2“.

 


[1]Дада – така в абазинските приказки децата ласкаво наричат баща си. Съответства на нашето обръщение: “тате”.

[2]Башлык – триъгълна гугла с дълги краища, която планинците поставят върху шапката при лошо време.