Ученикът – 1

 

Първа част на азербайджанската приказка

Ученикът на шивача

Живял някога шивач. Имал си той ученик. За следващия ден трябвало да завършат дрехите за шаха. Цяла нощ шили. На разсъмване ученикът не издържал – заспал. Шивачът видял това и веднага го събудил.

– Ако не завършим дрехите до сутринта, чака ни страшно наказание!

– Ех, майсторе! Защо ме събуди! Тъкмо чуден сън бях засънувал…

– Не се помайвай! Почвай да шиеш! И ми разкажи, какво сънува!

– Не! На никого няма да кажа, дорде не се сбъдне сънят ми!

Разсърдил се шивачът. Дълго настоявал момчето да му разкаже съня си. То упорито отказвало.

Случайно тази нощ шахът бродел из града. Като видял че прозорецът свети, приближил се до работилницата. Видял че майсторът и чиракът му шият неговите дрехи. Чул спора им. На сутринта майсторът заповядал на момчето да занесе готовите дрехи в двореца. Посрещнал го самият шах.

– Е, кажи ми сега, какво сънува!

– Не мога, ваше величество. Ако разкажа съня си, той няма да се сбъдне.

– Затворете го в тъмницата! Ще мръзне там, докато не ми разкаже съня си. – заповядал шахът.

Затворили момчето. Понякога шахът се сещал за него и заповядвал да го доведат. Напразно го заплашвал – то все отказвало да разкаже съня си. Ден след ден, година след година – пораснало момчето, станало красив момък. Малко по малко успяло да изкопае отвор под стената на тъмницата, през който излязло в двора на двореца. А от този двор се влизало в стаята на принцесата.

Влязъл момъкът, видял, че щерката на шаха – прекрасна девойка спи на дивана. Край възглавницата и в нозете ѝ седели слугини. Те също били заспали дълбоко. Огледал стаята. На масата вкусни гозби ухаели. Както бил изгладнял, той бързо излапал всичко и тихичко се завърнал в тъмницата.

Като се събудила, щерката на шаха помислила, че слугините са изяли гозбите и много се разсърдила. Те се кълнели, че не са виновни.

Още две нощи храната изчезвала като по чудо. Девойката решила на всяка цена да узнае, какво се е случило. Цяла нощ будувала. На разсъмване видяла, как някакъв дрипльо се промъкнал и излапал гозбите. После измил съдовете, внимателно ги поставил на масата. Тя скочила, хванала го за ръката и запитала:

– Кой си ти?

Разказал ѝ той, че е ученик на шивача, когото шахът затворил, когато отказал да му разкаже съня си. Съжалила го девойката и го пуснала да си върви. Харесала тя момъка и решила да го спаси от тъмницата.

В това време шахът на съседната страна изпратил вестоносец, който нарисувал кръг на площада пред двореца и рекъл:

– Моят господар, шахът, заръча да му отговорите до утре. Иначе…

Изплашили се съветниците. Чудели се: “Какво ли значи тоя кръг?” Разтревожил се и бащата, отишъл при щерка си, разказал ѝ за странното послание на съседния владетел.

– Не се тревожи, тате!

– Как да не се тревожа?! Та той само търси повод да нападне страната ни! Няма да позволя да пороби поданиците ми.

– Тате, щом мъдрите ти съветници не могат да ти помогнат, питай затворниците. Те и без това по цял ден и цяла нощ нищо не правят – имат време да мислят.

Щом шахът излязъл, девойката извикала ученика на шивача, разказала му, какво се е случило и му рекла:

– Баща ми ще те извика и ще те запита, какво значи кръгът. Съгласи се да му отговориш, само ако обещае да ти даде дъщеря си за жена. Едва тогава му обясни, че врагът му казва с тоя кръг: “Целият свят е мой!” После иди и раздели кръга на две. Това значи: “Съседи сме. Всеки своята страна владее.”

Вестоносецът ще постави лък в кръга – заплаха, че войските на съседния шах ще ни нападнат. Ти постави меч върху лъка. Това ще покаже, че не се боим и смело ще браним родината си.

Гостът ще разсипе шепа просо в кръга. Така ще се похвали, че войската им е многобройна. Ти пусни там петел – да изкълве просото, а вестоносецът да разбере, че нашите бойци ще унищожат войската им тъй, както петелът ще изкълве зърната.

Както заръчала щерката на шаха, тъй и сторил момъкът. Отишъл си посрамен вестоносецът. Но бащата не изпълнил обещанието си. Пак почнал да пита и разпитва ученика на шивача. Настоявал да му разкаже съня си. Той пак отказал и разбира се, отново се озовал в тъмницата.

Към втората част на азербайджанската приказка “Ученикът на шивача – 2“.