AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Ученикът на шивача

Владетелят на съседната страна, който се мислел за много умен, пак проводил вестоносеца. Пратил три коня и заръчал шахът да отговори, кой от тях е най-стар, кой – най-млад.

Шахът пак подирил съвет от ученика на шивача. Както го научила щерката на шаха, момъкът пак я поискал за своя невеста. Шахът обещал, разбира се, въпреки, че не мислел да спази обещанието си.

Ученикът на шивача повел кобила към конюшнята, дето въвели трите коня. След малко я хванал за юздите и я извел от там. Трите коня тръгнали след нея. Момъкът рекъл на вестоносеца:

– Конят, който първи излезе е най-старият, след него – средният, а накрая – най-младият.

Поклонил се вестоносецът и си тръгнал. А шахът отново започнал да пита и разпитва:

– Какво сънува? Кажи ми!

– Не! Ако разкажа съня си, той няма да се сбъдне.

– Затворете го в тъмницата! – пак се разсърдил шахът.

Минало що се минало, владетелят на съседната страна пак изпратил вестоносеца си с една права, гладка пръчка и поискал шахът да определи от коя страна е основата, от коя върхът на пръчката. Никой от съветниците не могъл да отговори. Шахът пак потърсил помощ от щерка си.

– Ех, тате, – рекла девойката. – Не знам дали умният момък ще иска да ти помогне… Та нали ти пак го хвърли в затвора…

– Ще, ще! Иначе ще заповядам да му отсекат главата.

– Ами после? Колко от поданиците ти ще загинат напразно… А и какво ще стане с нас, ако не победиш във войната?

Замислил се шахът и се прибрал в покоите си.

Девойката извикала момъка и му казала, какво да стори. На сутринта шахът пак заповядал да му доведат ученика на шивача.

– Е, ще ми разкажеш ли съня си?

– Не.

– От мен да мине, ще те пусна от тъмницата, ако определиш, коя страна е основата, коя – върхът на тая пръчка.

– Първо ми дай щерка си. Едва след като стане моя невеста, ще отговоря на тоя въпрос.

Нямало що да стори шахът. Дал дъщеря си за жена на бедняка. Тогава момъкът пуснал пръчката във ведро с вода. Потънал единият ѝ край, а другият сочел небето.

– Върхът е тоя край, дето сочи към небето. – рекъл ученикът на шивача.

Така отново успял да покаже на съседния владетел, колко умни са поданиците на шаха.

След няколко месеца владетелят пак изпратил вестоносец – поканил на гости зетя на шаха. Дъщеря му написала писмо до щерката на владетеля на съседното царство. Писала ѝ: “Девойките трябва да си помагат. Не допускай баща ти на навреди на моя съпруг.”

Момъкът взел писмото и тръгнал на път. Като пристигнал в двореца на съседния владетел, първо предал писмото на дъщеря му. Шахът бил решил да го погуби.

– За четирийсет дни трябва да ми ушиеш халат от тая скала. Не успееш ли, ще заповядам да ти отсекат главата!

Момъкът веднага отишъл при щерката на шаха, разказал ѝ всичко.

– Не бой се! Като мине срокът и баща ми те извика при себе си, ще запита, защо не си му ушил халата. Ти кажи, че не са ти дали конци. Баща ми ще се развика на слугите, ще започне да им се кара. Ти речи: “Конците трябва да са изработени от пясък. Само с тях може халат от скала да се ушие.” Шахът ще се учуди: “Та нима може от пясък конец да се усуче?!” Ти отговори: “А нима може от скала халат да се ушие?!”

Послушал момъкът щерката на шаха. Както го научила, тъй сторил. Харесал отговорите бащата. Дал му щерка си за жена.

След година и двете шахски дъщери му родили по един син. Веднъж, момъкът държал на едното си коляно единия си син, на другото – другия. От дясната му страна стояла едната му невеста, от лявата – другата. В това време влязъл шахът. Момъкът понечил да стане, но шахът ласкаво положил ръка на главата му и не му позволил да се изправи.

– Сега мога да ви разкажа съня си. – засмял се шахският зет. – Докато бях ученик на шивача, сънувах, че на лявото и дясното ми коляно по една звезда седи, а в това време луната се спусна и докосна главата ми…

След това ученикът на шивача живял дълго и щастливо със своето семейство.

Източник: http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до азербайджанските приказки.

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.