Умният слуга
Царят и умният слуга
Еврейска приказка
Един цар имал много слуги, но все бил недоволен от тях. Едни били глупави, други – мързеливи, трети – крадливи. Заповядал царят да разгласят, че търси да наеме умни, честни и трудолюбиви хора.
Чул за това един търговец-евреин. Пристигнал той от далечни земи. По пътя го нападнали разбойници. Ограбили го, дори дрехите от гърба му смъкнали. Едва се добрал той до града. Отишъл в двореца, разказал, какво го е сполетяло, помолил царя да го вземе за свой слуга. Работлив и умен бил евреинът. За каквото и да се захванел – имал късмет, печелел и бил честен – грижел се за хазната. Пет години вярно служил на царя. Решил той да му се отблагодари. Но евреинът нищо не искал. Казал само, че тъгува за близките си.
– Царю, ти имаш вълшебен кон, надарен със силата кфицàс адѐрех[1] – разреши ми да го яхна, да прескоча морето, бързо да се добера до родния си дом.
– Ако ми служиш все тъй предано още пет години, ще ти подаря коня.
Речено-сторено! Още пет години се трудил евреинът и най-сетне царят го освободил, подарил му вълшебния кон. Сбогували се. Полетял конят, мигом се озовал далече, далече – сред гъста гора. Гледа – пред него къщурка, а вътре стар евреин се моли Господу:
– Помогни ми, Боже! Прогони шейдим[2]! Всяка нощ нямам мира от тях.
– Аз ще ти помогна – рекъл слугата на царя и извадил своята мезỳза[3], нарисувал с нея кръг около себе си и започнал да чете молитви.
В полунощ се чул страшен шум – вой, крясъци, смях. В стаята се втурнали шейдим – полумъже, полужени, полухора, полуживотни. Хвърлили се към госта – очите им горят, зъбите им – остри като саби, протягат лапи, но не могат да преминат през очертания кръг. Беснели тъй цялата нощ. Изкукуригал ли петелът, те изчезнали. Втората нощ – все същото, само че силата на шейдим явно намаляла. Гостът останал и третата нощ. Започнал да проклина шейдим, прогонил ги много преди разсъмване. Избавил стареца от тях. Благодарил му той и го благословил. Метнал се търговецът на коня и се завърнал в родния дом, където радостно го посрещнали жена му, порасналите му деца и приятелите.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата еврейска приказка “Приказка за Далес”.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.
[1]Кфицàс адерѐх – вълшебна способност да се преодоляват големи разстояния. Според народните вярвания такава способност притежавали много от хасидските цадики.
[2]Шейд – мн. ч. шейдим – зъл дух, демон, дявол.
[3]Мезуза – правоътълно парченце пергамент, навит на тръбичка и поставен в специална кутийка. Закача се над входната врата. Евреите вярват, че религиозните стихове изписани върху пергамента ги пазят от злите сили.