AEDVIL

Азербайджанска приказка

Живели някога на света мъж и жена. Много задружно живели, груба дума никога не си казали. Мъжът от сутрин до вечер се трудел в полето. А жената в това време предяла, тъкала и се грижела за дома им. Съселяните им се възхищавали на скромността и ума на жената. Всички непрекъснато я хвалели. Дни, месеци, години мълвата за умната жена се носела навсякъде.

Веднъж, жената на селски старейшина чула за умната невеста и едва не се пръснала от злоба. Помислила си: “С какво тя е по-добра от мен? Защо непрекъснато я хвалят? Ще умра, ако не разбера. Отивам да я видя!”

Но как да се измъкне от къщи, без да обяснява, защо излиза и де ще ходи?! Изчакала тя, мъжът ѝ да отиде по работа в града за няколко дни. Още щом старейшината затворил портата, жена му се преоблякла и тръгнала да търси умната стопанка. Питала, разпитвала, намерила дома, престорила се на бедна просякиня. Почукала на портата.

Умната жена отворила, поканила гостенката, угостила я, предложила ѝ да си отдъхне на сянка, а тя самата изяла коричка сух хляб, пийнала водица, нагрята от жегата и седнала на слънце да преде.

– Сестро, защо седиш на слънце в тоя пек? Защо не поседнеш на сянка, под дърветата? – запитала жената на старейшината.

– В това време мъжът ми е на полето под жаркото слънце. Жъне пшеница. – отговорила жената. – Няма къде на сенчица да си отдъхне. Сух хляб ще хапне, топла водица ще пийне. Аз да съм нещо повече от него? Да не съм господарка, та на сянка да мързелувам?!  Както е мъжът ми, тъй съм и аз. Иначе, как ще разбера какъв е трудът на моя стопанин?! За моята преданост мъжът ми се отблагодарява с любов.

Жената на старейшината решила да изпита ума на стопанката:

– Посъветвай ме, сестро, какво да направя, за да ме обича повече мъжът ми.

– Ако ми донесеш няколко косъма от лъвски мустак, ще те науча. – отговорила умната жена.

От тоя ден насетне, жената на старейшината започнала лъв да търси. Намерила един в зверилника на падишаха. Свиреп бил лъвът. Слугите не смеели дори да се доближат до клетката му. Само да те погледне и краката ти се разтреперват от страх. Дълго мислила жената на старейшината. Накрая решила – всеки ден да носи храна на лъва. Подавала му я през решетките, прясна вода му наливала, ласкаво му говорела, галела гърба и опашката му. Лъвът започнал да я разпознава и да се радва, като я види. След известно време жената на старейшината се престрашила и погалила лъва по главата. Ден така, втори, трети. Накрая се престрашила и докато галела лъва по главата, изтръгнала няколко косъма от мустаците му. Занесла ги на умната невеста, показала ѝ ги, а тя запитала:

– Как успя? Та лъвът е страховит, хищен звяр.

Жената на старейшината ѝ разказала, какво е направила.

– Сестице, върни се при мъжа си и се отнасяй към него тъй, както и към лъва! Тогава той ще престане да те измъчва и ще те обикне.

Послушала жената на старейшината мъдрата стопанка. Старейшината бил много доволен – все се хвалел с жена си. А тя се убедила, че ненапразно хвалят ума на невястата и била много благодарна за мъдрия ѝ съвет.

Източник:

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЕ сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, – с. 124-125.

http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

Към следващата азербайджанска приказка “Ученикът на шивача – 1“.