AEDVIL

Изкусната тъкачка

Японска приказка

Живял някога селянинът Йосаку. Работел веднъж в полето и видялзмия да се прокрадва към малко паяче – искала да го излапа. Дожаляло му на Йосаку за паячето, замахнал с мотиката, изплашила се змията, избягала. Паячето благодарило на селянина и се изгубило в тревата.

На сутринта някой почукал на вратата на Йосаку. Отворил той – пред него застанала чудно красива девойка.

– Позволи ми да поживея в дома ти, ще тъка за теб.

Отвел я Йосаку до тъкачния стан и отишъл на полето – много работа го чакала, до късно вечерта се трудил той. Прибрал се у дома. Девойката го посрещнала на прага, поляла му да се измие, сложила трапезата – да похапне. Благодарил ѝ той, запитал я, как е минал денят ѝ. Показала му тя осем парчета плат – за осем прекрасни кимона.

– Ти си най-добрата тъкачка, която съм срещал. – възхитил се Йосаку. – Как успяваш да тъчеш толкова бързо и красиво?

– Никога не ме питай за това. Никога не влизай с стаята, където работя. – промълвила девойката.

Удивил се селянинът, нищо не казал, но любопитството го загризало. Веднъж не издържал – надникнал през прозореца на стаята и …Що да види! Не девойка, а паяк седял пред тъкачния стан. Същият паяк, когото Йосаку спасил от змията, работел неуморно – лапвал малко памук, сдъвквал го, с лапички дълга и тънка нишка изпридал, чудесно платно тъчал.

Вечерта девойката заръчала:

– Иди утре в града. Купи ми памук. Свърших го.

Изпълнил заръката Йосаку. На връщане приседнал край пътя – да си отдъхне. Не забелязал, че в балата с памук се промъкнала същата змия, която искала да изяде паячето.

Завърнал се селянинът у дома, дал памука на девойката. Прибрала се тя в стаята. Тръгнал към полето Йосаку, но не се стърпял, погледнал към прозореца на девойката. Видял, как тя се превърнала на паяк, как напълнила устата си с памук. В този миг изскочила змията и подгонила паячето. Затичало се то към прозореца, но устата му била пълна с памук, натежало то, затова по-трудно се катерело. А змията приближавала. Далече бил момъкът, не можел да помогне на девойката-паяк.

Но се случило чудо! В това време Слънчевият старец[1] надникнал от небето. Дожаляло му за паячето. Протегнал той един слънчев лъч, хванал крайчето на нишката, която стърчала от устата на паячето и го вдигнал при себе си.

От благодарност то изтъкало пухкави облачета. Оттогава плуват те в небето – меки и пухкави – като памук, затова японците ги наричат с името на паячето – “кумо”.

Източник:

СКАЗКИ наровов мира. В десяти томах. Т. ІІІ. Сказки народов Азии. – Москва : Изд. “Детская литература”, 1988, с. 58-59.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата японска приказка “Как борът благодарил за стореното добро”.

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.