Абазинска приказка – първа част

1

Живял някога на света стар коняр – цял живот вярно служил на своя хан, но бил толкова беден, че като умрял оставил в наследство само един кон. Синовете му не получили богатство от баща си, но наследили мъдростта му – и тримата били удивително умни. А и конят не бил обикновен! Нямало на света по-пъргав! Стъпвал леко – с паница в ръка вода да носиш, пак можеш да препускаш с него, капка няма да се разлее! Тялото на коня било здраво и силно. Ушите – чували дори шума от падащо листо в гъсталака. Очите му – радостно блестели.

Толкова хубав бил конят, че конекрадците го забелязали. Веднъж, когато братята ги нямало вкъщи, пробили стената на конюшнята и отвели коня. 

– Ако не намерим своя кон, даром на тоя свят живеем, напразно хляб ядем! – рекли братята и тръгнали на път.

Много пътища извървели, в много аули спирали и разпитвали, но не намерили коня. Пристигнали веднъж в просторен двор. Посрещнал ги стопанинът, поканил ги да влязат.

– Откъде сте? Къде отивате? Какво търсите?

– Коня ни откраднаха… И ето –  ходим по света, търсим го. Виждал ли си го?

– Какъв е вашият кон?

– Конят ни е необикновен! Няма на света по-пъргав! Стъпва леко – с паница в ръка вода да носиш, пак можеш да препускаш с него, капка няма да се разлее! Тялото на коня ни е здраво и силно. Ушите – чуват дори шума от падащо листо в гъсталака. Очите му – радостно блестят.

Като чул това стопанинът, пребледнял. Трепнали сърцата на братята – почувствали – тук е техният кон!

– Върни ни коня! – помолили. – Нищо лошо няма да ти сторим.

– Кой ви е казал, че конят е тук? Не е при мен. – уверил ги стопанинът.

– Ние сме гадатели. – отговорили братята. – Сигурни сме! Конят ни е тук. Ако искаш, ще ти кажем какво криеш в шепата си.

Стопанинът стискал орех.

– Е, какво държа? – запитал той.

– Кората му е здрава. – рекъл най-големият брат.

– Кръгло е. – добавил средният.

– Орех! – не се стърпял и извикал най-младият брат.

Разтреперал се от страх стопанинът.

– Вземете коня и си вървете, за Бога! Повярвайте, не съм го откраднал, купих го!

Зарадвали се братята, че намерили своя кон и тръгнали обратно към родния край.

Стигнали до един аул. Видели – събрали се хората, шумят, спорят.

– Какво се е случило? – запитал най-големият брат.

– Умря нашият владетел. Остави двама сина. А те не могат да си поделят наследството. Всички най-мъдри старци се събраха, но нищо не успяха да измислят. Цяла седмица мъдруваме. Може би вие ще ни посъветвате?

Спогледали се братята, рекли:

– Ще се опитаме.

Поканили ги в богатия дом. Посрещнал ги по-големият син и рекъл:

– Помогнете ни справедливо да разделим наследството: злато, сребро, домове, конюшни, кошари, табуни, стада, бащиното оръжие – украсено със злато и скъпоценен камък – изумруд.

Тате ни накара да се закълнем три пъти: “Ако не успеете сами да разделите наследството, закълнете се, че ще го разделите така, както аз съм го разделил в това сандъче.

– Това, което е отгоре е за теб, по-големия брат, за малкия – това, което е отдолу.” Опитахме се справедливо да разделим богатствата, но не успяхме. Искаме да удържим думата, която дадохме, но вижте сами! В сандъчето отгоре има кости и трески. Отдолу – глинени парченца!?

Втората клетва бе такава: “Ако се скарате заради дядовата си пушка, нека тя да остане на този от вас, който повече ме обича!” Заклехме се, но и двамата много обичаме баща си. Какво да сторим? За кого ще остане пушката?

Третата клетва бе такава: “Не може изумрудът да се раздели на две. Затова ще го получи този от вас, който е по-честен!” Но аз никого не съм мамил до сега! И брат ми винаги казва истината! Кой от нас ще получи изумруда? Това е нашият спор, скъпи гости, страхуваме се той да не завърши с дългогодишна вражда.

– Ние сме трима, три са и клетвите. Всеки от нас ще ви помогне за една от тях. Но първо ни кажете, с какво обича да се занимава всеки от вас?

– Аз отглеждам чистокръвни коне и породисти стада. Обичам животните.

– А аз най-добре се справям с парите. Умея добре да ги влагам и почти винаги печеля.

– С какво бе по-богат баща ви – със злато и сребро или с постройки и животни?

– По равно. – отговорили в един глас наследниците.

– Значи баща ви справедливо е разделил наследството между вас – според наклонностите ви. Костите – това са животните, треските – постройките. Те лежат най-отгоре в сандъчето. Завещал ги е на по-големия брат, който обича животните и добре ще печели от тях. Глинените парченца на дъното – това са златото и среброто. Оставил ги е на по-малкия брат. Той ще съумее най-добре да ги вложи и умножи. Видяхте – не е трудно да изпълните първата клетва.

Зарадвали се двамата братя, а хората от аула се възхитили на мъдростта на госта. Изправил се и средният брат.

– Утре ще ви кажа, за кого ще остане пушката. Донесете една кола глина. Размесете я добре и ме оставете сам.

Към втората част на абазинската приказка за ум и хитрост “Тримата братя” – 2.