AEDVIL

Трета част на чеченската приказка

“Тимар”

Трети път ударил конят по водата, зацвилил и отново се скрил при своя стопанин в ямата. Както и преди, изскочил жребецът от морските вълни, препускал по брега, докато се развързал и третият възел. Пак се гмурнал сред морските вълни.

Конят на момъка този път излязъл на открито място край брега, ударил вълните с копита. Разбушувало се морето. Изскочил жребецът и започнала битката. Морският кон захапвал кожите, с които бил увит конят на момъка, а той откъсвал парчета месо от него. Победил го. Замолил се морският жребец:

– Пусни ме! Аз съм повелител на морето и на далечните земи отвъд него. Ще направя всичко, което поискаш.

– Заповядай да излязат на брега всички морски кобили и жребчета! Иначе, ще разплискам морето!

Най-младият син на Тимар повел кобилите към шахара на владетеля. Слугите издоили морските кобили, сварили млякото. Владетелят заповядал пръв да се окъпе в горещото мляко най-младият син на Тимар. Той отговорил, че първо трябва да се посъветва с коня си.

– Кажи, че аз трябва да бъда до теб, когато влезеш да се къпеш в казана с врящото мляко на морските кобили. – рекъл конят на момъка.

Заповядал владетелят да доведат коня. Духнал той, охладило се млякото. Влязъл момъкът в казана, изкъпал се, излязъл още по-красив и силен.

Тогава и владетелят се пъхнал в казана, но конят на момъка духнал и огненият му дъх изгорил владетеля.

Най-младият син на Тимар взел девойката, златната птица кацнала на рамото му, а конят подгонил морските кобили. Тръгнали към родния край. По пътя момъкът започнал да слабее. Девойката го запитала:

– Защо се измъчваш? Никой до сега не е успявал да хване златната птица и морските коне, а и мен… Само ти успя. Защо тъгуваш?

– Тръгнах на път лекарство за баща си да диря. Не го намерих. Тревогата за живота на баща ми ме измъчва. За това слабея.

Златната прица върху рамото на момъка рекла:

– Ако отскубнеш перо от дясното ми крило и докоснеш с него баща си, той ще стане по-млад, по-здрав и по-силен от теб.

Стигнали в родния дом. Взел момъкът вълшебното перо, потъркал гърба на баща си – изправила се снагата на стареца. Докоснал очите му – прогледнал той, зарадвал се, като видял сина си. Прегърнал го, благодарил му. Въздъхнал тъжно щом се появила и прекрасната девойка, която на младини не успял да достигне.  Погледнал към поляната – а там пасели морските коне, за които цял живот мечтаел. Рекъл на сина си:

– Гордея се с теб! Ти постигна всичко, което аз не можах да направя!

Синът оженил баща си за красавицата. Седем дни и седем нощи празнували. Приготвили такава вкусна храна, дето не се докосвала до зъбите, такова пивко вино, дето устните не намокряло.

И аз бях там, с тума[1] ги дарих. У дома се завърнах, за да ви разкажа приказката за славния син на Тимар.

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 95-100.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата чеченска приказка “Тимар с обгорялото бедро”.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.