AEDVIL

Втора част на чеченската приказка

“Тимар”

Всичко изпълнил най-младият син. Птицата се изкъпала в реката, опиянила се от карака, изсипан във водата. Приближила се, започнала да кълве просо. Младежът я сграбчил. Разтреперала се тя, запитала с жален глас:

– Тимар, ти ли си това?

– Не, най-младия му син.

– Моля те, пусни ме! Трябва да почистя перата си. Време е за вечерния намаз.

Пуснал я момъкът. Оставил я да се помоли. После тя кацнала на рамото му. И тъй, с птицата на рамо, по залез той се завърнал в аула, където живеел владетелят. Засияли две слънца – залязващото слънце и птицата на рамото на момъка. Понечил и той да извърши вечерния намаз, навел се и от джоба на черкезката му паднало кълбото от златни нишки.

Грабнал го владетелят, не можел очи от него да откъсне. Рекъл:

– Ще умра, ако не ми доведеш девойката, която е изпрела златните нишки!

Пак се посъветвал момъкът със своя верен кон. Приготвили им вкусна и лека храна и на сутринта пак тръгнали на път. Много ли, малко ли път изминали – не знам, но пак стигнали до непознати земи. Конят рекъл на най-младия син на Тимар:

– Виждаш ли високите планини, а на най-далечния връх – кулата без вход и изход. На върха на тая кула седи девойката, която е изпрела златните нишки. Щом кълбото се търколи, следвай го!

Като стигнеш, девойката ще те запита: “Как се чувства Тимар?” Отговори: “Остаря, прегърби се, ослепя, но конят му – да се продъни вдън земя, дано, не старее и пасе в най-гъстата част на гората.” За нея това ще е радостна вест. Девойката ще каже: “Боях се да сляза от кулата заради Тимар.” После ще добави: “Бих посвирила, ако ти, потанцуваш с коня си…” Ти отговори: “Бързам, но ще танцувам, заради теб, ако слезеш на най-ниския балкон…”

Ще направя три кръга, после ще подскоча до балкона, а ти грабни девойката.

Отправил се Тимар към кулата. Поздравил девойката, а тя го запитала:

– Откъде си?

– От аула на Тимар.

– Как е той?

– Разболя се, изгърби се, ослепя.

– А коня му?

– Стопанинът му остаря, а конят, да се продъни вдън земя дано, не старее, пасе в най-гъстите гори.

Зарадвала се девойката на тая вест. Засвирила, а конят затанцувал. Три кръга направил, после скочил, опрял нозе на балкона, грабнал девойката, поставил я пред себе си на седлото.

– Ти Тимар ли си?

– Не, най-младият му син.

– Заклела съм се невеста да стана на този, който успее да ме грабне от върха на кулата…

– Невеста на владетеля ще бъдеш.

– Ще видим… – загадъчно се усмихнала девойката.

Стигнали до шахара. (В чеченските приказки така наричат по-големите населени места.)

– Докато не се изкъпеш в мляко на морска кобила, не може да ме докоснеш. – рекла девойката на владетеля.

Никой не успял да намери мляко от морска кобила. Разгневил се господарят. Извикал отново най-малкия син на Тимар, изпратил го мляко от морска кобила да търси. Момъкът отговорил, че първо трябва да се посъветва с коня си.

– Ето от какво се боях! Знаех си, че ще се наложи с морския жребец да се сражавам. Кажи на владетеля, да приготвят три прясно одрани конски кожи и товар смола. Като стигнем до морския бряг, ще ме намажеш със смола и ще увиеш трите кожи около тялото ми.  Ще изкопаеш дълбока яма, в която да можем да се скрием.

Момъкът изпълнил заръките. Когато стигнали до брега, конят му ударил с копита по водата, изцвилил и веднага се скрил при момъка в ямата. Изскочил морският жребец, страховито изцвилил и препуснал по брега. После отново потънал в морето.

– Какъв бе, когато излезе от морските вълни и какъв стана, когато се гмурна отново? – запитал конят.

Момъкът отговорил:

– Когато изскочи от морето имаше юздите му с три възела бяха завързани, а когато се гмурна обратно, единият възел се бе развързал.

Втори път ударил конят по водата, зацвилил и отново се скрил при своя стопанин в ямата. Както и преди, изскочил жребецът от морските вълни, препускал по брега, никого не намери и пак се гмурнал.

Конят запитал своя стопанин:

– Какъв бе жребецът, когато излезе от морето? Какъв стана, когато се спусна към морското дъно?

 – Когато излезе, с два възела бяха вързани юздите му. Когато се върна, единият се бе развързал.  

Към третата част на чеченската приказка “Тимар – 3”