AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Тахта Клыдж

На сутринта отишъл пред двореца и седнал на камъка елчи-даши. Според обичаите на този град, който седнел на този камък, значи молел владетеля да го приеме и изслуша. Съобщили на шаха, наредил той да доведат госта.

– Какво те води насам? – запитал шахът.

– Дойдох да искам щерка ти за моя побратим.

– Добре. Ако до утре издигне дворец като моя, ей там, на хълма, ще вдигнем сватба за чудо и приказ. – обещал шахът.

Поклонил се почтително Тахта-Клыдж и си тръгнал, а придворните се подсмивали и подигравателно му се покланяли.

На сутрината всички се дивели на новия дворец – десет пъти по-голям и по-красив от този на шаха. Съобщили му за чудото. Нямало що да стори – трябвало да даде щерка си за жена на побратима на непознатия момък. Вдигнали голяма сватба.

Като дошло време шахзаде да влезе при принцесата, Тахта-Клыдж рекъл:

– Братко, почакай! Нека първо аз да вляза при нея.

Шахзаде се съгласил. Като влязъл в стаята, Тахта-Клыдж духнал в устата на невестата и единайсет змии изскочили от там – всяка се опитала да го клъвне с отровния си зъб. Момъкът бил толкова смел и пъргав, че успял да им откъсне главите на всичките. Доближил ухо до устата на принцесата и разбрал, че вътре се крие още една змия – най-опасната, най-коварната.

Шахът знаел за змиите. Много смелчаци вече се женили за принцесата, но на сутринта ги намирали мъртви. Никой не успявал да оцелее. И сега очаквал да се случи същото. Затова много се изненадал, когато на сутринта младоженците излезли в градината – радостни и щастливи.

Дарил шахът зет си с много подаръци, злато, сребро и скъпоценни камъни.

Поживели младите в своя нов дворец, но скоро шахзаде решил да се завърне у дома, в родния си дом. Шахът първо дума не давал да се издума за това, но накрая се съгласил. Изпратил най-верните си стражи да ги съпроводят – три дни и три нощи да ги пазят, докато преминат през размирните ничии земи. После побратимите, принцесата и нейните слуги продължили сами.

Стигнали до поляната, дето за пръв път шахзаде срещнал Тахта-Клыдж.

– Време е да се разделим. Нали сме побратими? Всичко ще делим по равно. – рекъл момъкът.

Шахзаде се съгласил. Всички дарове поделили. Останали само една камила, едно муле и щерката на шаха. Замахнал момъкът разсякал камилата, замахнал втори път – разполовил мулето.

Шахзаде го замолил – всичкото богатство да вземе, невестата да му остави само. Момъкът не се съгласил. Замахнал трети път. Принцесата отворила уста – от страх да извика. Изскочила от там последната, дванайстата змия. Обезглавил я момъкът и рекъл:

– Е, успях да я накарам да изпълзи! Сега вече си спасен!

И разказал на своя побратим за дванайсетте змии.

– Братко, не ми трябват нито дарове нито богатства! Вземи ги и живей щастливо със своята невеста. Върни се при баща си. Аз съм същата оная змия, над която баща ти се смили. Вместо да ме разсече с меча си, задето исках да те клъвна с отровния си зъб, той ме напои. Е, вече ти се отблагодарих: за живот – с живот, за добро – с добро! Сбогом!

След тези думи Тахта-Клыдж се превърнал на змия, шмугнал се в храсталака и изчезнал.

Шахът отдавна се бил избавил от злата жена, която прогонила сина му. Мислел си: “Де ли се скита сега чедото ми? Немил-недраг живее синът ми, чужд хляб яде, из чужди земи замръква, в далечни краища осъмва…”

Като получил вестта, че синът му се е завърнал и невеста-красавица си е довел, заповядал на поданиците си, тържествено да ги посрещнат. Отново отпразнували сватбата. Яли, пили и се веселили. Живели дълго и щастливо.

А сега е наш ред да ядем, да пием и се веселим. Да се радваме на живота, преди и ние да се присъединим към тях в отвъдното…

От небето паднаха три ябълки – първата – за мен, втората – за разказвача, третата – за тоя дето е слушал…

Източник:  http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

 Към следващата азербайджанска приказка “Умната жена“.