AEDVIL

Първа част на азербайджанската приказка

Тахта Клыдж

Един шах си имал жена и син, които обичал повече от всичко на света. Веднъж със своите приближени – везири и векили той тръгнал на лов. След като отстреляли много дивеч, шахът заповядал да разпънат палатките на живописна поляна. Стеснявайки се от баща си, шахзаде заръчал да разпънат палатката му встрани от тази на баща му.

Шахът много обичал сина си и често го навестявал. И сега той отишъл да го навести. Видял, че някаква змия – гызыл-илан, както я наричат  азербайджанците, пропълзяла в палатката и аха-да клъвне с отровния си зъб сина му. Шахът бързо напълнил с бистра вода една от обувките си и внимателно я поставил пред змията. Тя утолила жаждата си и изпълзяла обратно, без да докосне шахзаде. Шахът разбудил сина си и му рекъл:

– Любими сине, не знам за кои мои добри дела бог се смили над мен… Жив си! Ставай! Не можем да останем повече тук.

И бащата разказал на сина си, какво се е случило.

След няколко дни жената на шаха се разболяла. Предчувствайки, че идва сетният ѝ час, извикала сина си и му рекла:

– Любими мой сине, аз повече няма да оздравея. След смъртта ми баща ти ще се ожени за друга. Тя ще настрои баща ти срещу теб. Ще го разори и ще го накара да те убие. За да не се случи това, навреме напусни страната. По пътя разни хора ще срещнеш. Винаги поставяй хляба си между теб и твоя спътник. Ако той отреже и постави пред теб по-голямото парче от хляба – можеш да му се довериш. Стигнете ли до дълбока река, предложи му да се качи на гърба ти, за да го пренесеш през водата. Ако той те пренесе през водата – можеш да се побратимиш с него. Понечи ли да се качи на гърба ти – стой далеч от него.

Момъкът целунал ръката на майка си и излязъл от стаята.

Както предрекла майката, така и станало – скоро тя починала. Не след дълго шахът си довел нова невеста, която веднага започнала да говори срещу сина му. Шахзаде напуснал страната на баща си. По пътя спрял на поляната, където преди били разпънати палатките. Там срещнал момък, който също бил спрял да си отдъхне. Разговорили се.

– Накъде си се запътил? – запитал момъкът.

– Други страни да видя. Други народи да опозная. – отговорил шахзаде.

– Вземи ме със себе си. Аз се казвам Тахта-клыдж.

Тръгнали заедно. Дълго вървели. Свечерило се. Спрели да си отдъхнат. Както заръчала майка му, шахзаде поставил хляба в средата. Момъкът отрязал голямо парче и го поставил пред шахзаде. За себе си отрязал малко и започнали да се хранят.

“Достоен е да бъде мой другар.” – помислил си шахзаде.

На сутринта продължили пътя си. Стигнали до дълбока и широка река. Потърсили брод. Шахзаде предложил:

– Качи се на гърба ми, да те пренеса. Няма смисъл и двамата да се мокрим.

Момъкът отказал. Метнал шахзаде на гърба си, пренесъл го през реката. Благодарил му синът на шаха. Скоро стигнали до голям град. Наели стая и заживели там. Всеки ден Тахта-Клыдж отивал да търси работа. Каквото спечелел, с това се прехранвали и двамата. Шахзаде си мислел:

“Докога ще мързелувам?! Срамота е моят побратим да ме изхранва. Трябва да си намеря работа!” Облякъл се, излязъл навън. Тръгнал из улиците.

Изведнъж видял прекрасна девойка на прозореца на висок дом. От пръв поглед младите се влюбили. Това бил домът на шаха, а красавицата – неговата щерка. Шахзаде замислен се завърнал при своя побратим.

– Май нещо си натъжен? Защо? – запитал го Тахта-Клыдж.

Шахзаде всичко му разказал.

– Лесна работа! Скоро ще те оженя за нея. – обещал приятелят му.

Към втората част на азербайджанската приказка “Тахта Клыдж – 2“.