AEDVIL

Четвърта част на ингушката приказка

“Тайната на безносия Силайм”

Послушал джигитът съвета на своя верен и мъдър кон. Бързо изровил дълбока яма. Скрил се в нея, заедно с коня и започнал да дразни лъва. Хвърлил се Лъвът към него, прескочил ямата. Излетял от лапата острият камък, утихнала болката. Легнал на тревата Лъвът, доволно изръмжал, а когато конят и джигитът излезли от ямата, заговорил с човешки глас:

– Ти ме избави от мъките. Вече съм твой приятел. Кажи, какво те води в нашите далечни земи. Малко са смелчаците, които успяват да стигнат до тук. А да се завърнеш обратно е още по-трудно.

– Търся лекарство… – момъкът разказал всичко на Лъва.

– Върви след мен. – помолил го лъвът.

Вървели що вървели, стигнали до дълбока пещера.

– Почакай ме тук. – казал Лъвът и се скрил в пещерата. Излязъл с гърне мляко. – Вземи! Три пъти напръскаш ли с него болен човек, веднага ще оздравее.

Джигитът благодарил на Лъва, метнал се на седлото и препуснал обратно.

Стигнал до двете планини, когато за миг се раздалечили, конят пак успял да се промъкне между тях.

Дълго ли пътували, кратко ли – не знам, но стигнали до замъка, влезли в стаята на слънцеликата красавица, три пъти я напръскали с млякото, дарено от Лъва и тя мигом се привдигнала от постелята, сякаш че никога не била боледувала.

Побратимът на джигита изтичал да доведе брат си. Красавицата погледнала Джигита и казала:

– Като ме види жива и здрава, мъжът ми ще се зарадва и ще те запита, какво да ти подари. Отговори му: “Подари ми тази сабя с пречупения връх и сивия дръглив кон, дето пасе на поляната. Друго не ми е нужно.”

Сабята е вълшебна – който я владее, става непобедим. А конят изглежда хилав, но е най-бързият в света.

Джигитът си помислил: “Явно, за този кон ми говореше старият воин, когато ми даде своя жребец.”   

И ето – пристигнал мъжът на слънцеликата красавица. Зарадвал се, че жена му е оздравяла. Рекъл на джигита:

– За това, което стори за мен – не бих могъл да ти се отблагодаря. Кажи, с какво да те даря?

– Подари ми сабята с пречупения връх и сивия кон, дето пасе на поляната пред замъка.

– Защо ти е стара, счупена сабя и стар, дръглив кон? Вземи нещо по-хубаво.

Но джигитът нищо друго не искал. Докато разговаряли, момъкът учудено поглеждал стопанина на замъка. Върхът на носа му бил отрязан. Събрал кураж джигитът и запитал:

– Силайм ли се казваш?

– Да – Силайм, с прякор –“Безносия”. Защо питаш?

– Красавицата що живее в кула насред езерото, ми даде дума да ми стане жена, ако узная тайната на човека на име Силайм. Кажи, какъв подвиг да извърша, за да ми разкриеш своята тайна?

– Ти спаси жена ми, намери лекарство за нея. Това е подвиг. Ще ти разкажа, какво се случи с мен:

Във висока кула насред морето живееха две сестри. Аз поисках ръката на по-голямата – тази дето ти излекува. Тя ми отговори, че ще се омъжи за мен, ако доведа табуна с конете на седемглавия планински змей, заедно с жребеца, бърз и свиреп като тигър.

Заедно с осем мои приятели тръгнахме към планината. Отвлякохме табуна, докато седемглавият змей спеше. Но скоро той се събуди, узна, че сме отвели конете му и хукна да ни гони. Преследва ни дълго. Едва се бяхме измъкнали от планините и препуснали из равнината, когато зад нас се чу страшен шум и тътен. Змеят отчупи върха на планината и го хвърли след нас.

Каменната грамада затрупа и уби моите осем приятели. Аз препусках напред, яхнал жребеца, бърз и свиреп като тигър, затова каменната грамада не ме настигна. Малко парче от върха на планината отскочи и отряза върха на носа ми. Заради това ме нарекоха “Безносия Силайм”.

Ето, това е моята тайна.

Изслушал Джигитът разказа на Силайм, сбогувал се и тръгнал пак на път.

Стигнали до езерото, насред което се извисявала кулата. Момъкът пуснал коня на стария воин, благодарил му и заръчал да намери стария си стопанин и да му предаде поклон от младия джигит, който е намерил своето щастие.

После яхнал сивия кон, който Силайм му подарил. Той тръснал грива, тропнал с копито и мигом се превърнал в прекрасен жребец.

– Къде да те отведа? – запитал с човешки глас.

– В кулата насред езерото. – отговорил Джигитът.

Полетял конят, прескочил езерото, спуснал се на върха на кулата – върху златния покрив.

Посрещнала го бъдещата му невеста, запитала:

– Намери ли Силайм? Разбра ли, нещо за жена му? Научи ли неговата тайна?

– Намерих го. Видях жена му, научих тайната му. Всичко ще ти разкажа.

Разказал той, как се сприятелил с брата на Силайм, как победил страшния вълк Берзы Каза, как заслужил помощта на Лъва и отнесъл вълшебното мляко – лек за болната красавица. Показал даровете, които получил от Силайм, задето спасил живота на жена му.

– Ти си спасил живота на родната ми сестра! Съгласна съм да стана твоя жена. – рекла девойката.

Голяма сватба вдигнали, живели дълго и щастливо.

Когато врагове нападали земите им, джигитът вадел вълшебната си сабя, мятал се на чудесния кон, изправял се срещу враговете и ги прогонвал.

Разнесла се от аул към аул мълвата за добрия джигит, за непобедимия юнак и неговата красива невеста.

Из сайта: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Храбрият Пахтат – 1“.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.