AEDVIL

Втора част на ингушката приказка

Тайната на безносия Силайм

Конят се подчинил на младия ездач, заплувал, но не забравил заръката на стария воин – решил да провери, дали младият му стопанин, държи на него. Когато стигнали най-дълбоката част на езерото, конят се престорил, че потъва.

– Не искам да живея без теб! – извикал момъкът и скочил от коня. – Опитай се да изплуваш сам на брега! Без теб, не искам да живея! По-добре да загина!

Но конят не го оставил да потъне, проговорил с човешки глас, рекъл:

– Дръж се за седлото! И двамата ще се доберем до брега. Аз исках да проверя държиш ли на мен. – рекъл конят.

Плували двамата, плували, наближили острова. Една вълна ги изхвърлила на брега.

Джигитът хванал юздата на коня, повел го към портите на кулата. Завързал юздата за металната халка, точно до входа. Отворил сребърната врата и смело се изкачил до върха на кулата. Там живеела чудно красива девойка – сияела като слънце. Влязъл джигитът, поздравил, помолил вода да пие. Девойката наляла вода в скъпа чаша и пуснала вътре златен пръстен.

“Красива, но и умна…” – помислил си момъкът. Разбрал той, че красавицата е видяла мокрия му бешмет[1] и пита изпод водата ли се е появил. Отпил няколко глътки, пуснал в чашата клонче и я върнал на девойката. Така отговорил, че е пристигнал по вода, преплувайки езерото.

– Седни. Бъди мой гост. Кажи, какво те води насам. – рекла тя.

– Търся щастието си. Щом те видях, разбрах, че само с теб бих могъл да бъда щастлив. – отговорил джигитът.

Не можел той очи да откъсне от красивото момиче. То отговорило:

– И ти ми харесваш. Ако искаш да ти стана твоя жена, трябва да се върнеш на брега, да намериш човека, който се казва Силайм, да научиш здрава ли е невестата му и да разгадаеш неговата тайна. Но никому не казвай, къде отиваш, никого за пътя не бива да питаш.

– Как да го позная този Силайм?

– Това никак не е трудно. Връхчето на носа му е отсечено. Но кога и как – никой не знае. Това е и тайната на Силайм. Той е дал дума – да сподели тайната си само с този, който извърши истински подвиг. Повече нищо не мога да ти кажа. Ако искаш – потърси Силайм, ако не – върви си по живо, по здраво.

– Ще намеря Силайм, всичко ще науча за жена му, ще разгадая неговата тайна. – рекъл джигитът, сбогувал се с красавицата от островната кула.

Метнал се на седлото, спуснал се към брега, преплувал езерото и препуснал.

Дълго ли пътувал, кратко ли – не знам. Догонил го непознат конник.

– Салам алейкум, добри човече!

– Ва-алейкум салам! – отговорил конникът.

– Накъде си се запътил?

– Връщам се у дома. Ами ти?

– Търся щастието си по света.

Продължили заедно по пътя. Помислил Джигитът, помислил и рекъл:

– Искам да се побратимим.

– Нека първо изпитаме силата на конете си. После ние ще си премерим силите и ще видим – можеш ли да станеш мой побратим. – отговорил непознатият.

Пришпорили конете. Конят на джигита изпреварил коня на непознатия. После премерили силите си двамата ездачи. Борили се, що се борили, младият джигит съборил Непознатия, притиснал раменете му до земята.

– Досега нито един джигит не ме е побеждавал. Достоен си да бъдеш мой побратим.

Метнали се на седлата и препуснали отново. Препускали и си разказвали разни истории.

Скоро видели на хълма каменен дом. Като минавали край него, от дома изскочило момиченце и рекло:

– Тихо! Да не събудите Берзъй Каза! Да не ви отсече главите…

– Кой е този Берзъй Каза? Защо трябва да се боим от него? – извикал Джигитът.

– Тихо! – изплашил се побратимът му. – Берзъй Каза е страшно вълчище. По целия свят няма по-опасно чудовище. Аз от чудовища не се страхувам, но не се срамувам да призная, че не се решавам срещу него в битка да се изправя. Конят ми от вълци се плаши, а от Берзъй Каза направо се ужасява. 

Берзъй Каза се събудил, изръмжал страховито.

–         Моят кон не е от страхливите. Аз ще се сражавам с вълчището. Ти се скрий в долчинката и ме чакай.

Към третата част на ингушката приказка “Тайната на безносия Силайм – 3”