AEDVIL

Осма част на азербайджанската приказка

Тайната на дружбата

В това време Кечал Мамед се огледал и видял, че не е сам в тъмницата. В ъгъла лежал човек, който дишал тежко и не можел дори да се помръдне. С последни сили той казал, че преди седем години, по заповед на шаха, тръгнал към съседното царство, но разбойниците го пленили и оттогава слънчев лъч не е видял. През нощта човекът умрял. Хитрият Кечал го облякъл в своите дрехи и го закрепил в ъгъла. А сам се престорил на умрял, проснал се близо до вратата.

На сутринта пазачът донесъл два комата сух хляб и две канчета с вода. Оставил ги до вратата. Видял, че един от затворниците не помръдва, завил го с рогозка и го затътрил към пропастта. По пътя се уморил и решил да си почине. Отишъл до близкото изворче. В това време Кечал незабелязано се измъкнал и избягал. Пазачът се побоял да признае, че един от затворниците е избягал. Излъгал, че и двамата са умрели и ги е хвърлил в пропастта.

Кечал ден и нощ вървял, дорде не стигнал в страната на шаха. Чул, глашатая да съобщава,, че на площада ще бесят някого. Отишъл там и видял да водят Мелик към бесилката. Шахът и придворните гледали от високо. Хитрецът бързо съобразил, какво да направи. Затичал се и се проснал пред трона.

– О, могъщи господарю! – извикал Кечал – Познавам този злодей. Моля те, разреши ми, аз бъда неговия палач.

Учудил се шахът, запитал:

– Какво знаеш за него? Ако думите ти ми харесат, ще изпълня молбата ти.

Кечал хитро се усмихнал и отговорил:

– О Велики! Всемогъщи! Този човек е син на шах. Дошъл е да те убие и заграби властта ти. Този кучи син се закле, да те обеси на гърба на коня си.

Шахът се засмял:

– На гърба на коня?!

– О, този подлец заслужава него да обеся по този най-болезнен и жесток начин!

– И как ще стане това?

– Ваше Величество, ще ви покажа, ако повелите да доведат коня му и един бърз жребец за мен.

Шахът махнал с ръка и след миг довели прекрасния бял кон на Мелик, заедно с черен жребец, който нетърпеливо потропвал с копито, готов да препуска – с вятъра да се надбягва.

Кечал Мамед дал знак и палачите повдигнали Мелик, качили го на коня, окачили въжена примка на врата му. Със сабя в ръка Мемед се метнал на гърба на черния жребец и рекъл:

– Палачи, опънете въжето! Аз ще пришпоря коня и подлецът ще увисне на бесилката. Това се нарича бесене на кон.

Опънали палачите въжето. Кечал размахал сабята си и отрязал въжето. Свирнал на белия, пришпорил черния жребец. Препуснали конете – по-бързи от вятъра. Докато придворните и стражите разберат, какво става, бегълците били далече. Разгневеният шах изпратил войската си подире им.

Препускали дълго. Стигнали до брега на морето. Бързо изрекъл Кечал вълшебните думи, повдигнал черния камък. Мелик измъкнал юздата, потопил я в морето. От вълните изскочил морският кон. Войската приближавала. Приятелите бързо се метнали на гърба на трикракия кон и полетели над морето. Вече никой не можел да ги догони.

Стигнали на другия бряг. Мамед скрил юздата под черния камък, а Мелик довел  конете, които кротко пасели на поляната и очаквали стопаните си.

Дълго пътували, стигнали до крепостта на тримата старци. Отново жива душа не видели. Пак се появили вълшебните ръце, отвели конете в конюшнята. Храна донесли. Постелили на гостите – да си отдъхнат.

Мелик бил толкова уморен, че заспал още щом главата му докоснала възглавницата. Очите на Мамед също се затваряли. За да не заспи, порязал си пръста и го посипал със сол. Болката го разсънила. Късно, след полунощ, пак се появили тримата старци. Този, що държал сабя с черна дръжка, заговорил:

– Хайде да ги убием, за да не разкрият тайната ни! Аллах да ни пази!

Старецът с жезъла се намръщил.

Третият старец, с черната книга в ръце, решително възразил:

– Ти май все тъй жесток ще си останеш… Бедните момчета се потрудиха, много препатиха, дорде узнаят тайната на истинската дружба, а ти искаш да ги убиеш?!

Кечал не можел повече да мълчи. Скочил от постелята, паднал на колене пред стареца с книгата и рекъл:

– О, най-мъдри сред мъдрите, ние узнахме тайната на дружбата. Искаш ли да ти  я кажа?

– Няма нужда – ние я знаем.

– Но щом сте я знаели, защо не ни я казахте? Защо ни пратихте толкова далече? –  учудил се Мамед.

– Синко, ако без никакви усилия научехте тайната на дружбата, тя нямаше да ви е от полза. Нашите думи нямаше да ви послужат. А сега, след като изминахте дългия път, след като се потрудихте, сами да я узнаете, вие ще съумеете да оцените силата и мъдростта на тази тайна. Идете си с мир! Живейте щастливо и задружно, като Ахмед и Мамед.

Мелик и Кечал Мамед благодарили на мъдрите старци и тръгнали обратно към дома. Когато стигнали до родния край, шахът пръв узнал и излязъл да ги посрещне.

Седем дни и седем нощи пирували в двореца. Шахът нахранил всички бедняци, наредил да се погрижат за сакатите и болни хора в царството. А на Мамед подарил красив дворец.

Източник: 

Азербайджанские сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 5-20.

http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

 Към следващата азербйджанска приказка – “Тахта-Клыдж – 1“.