AEDVIL

Трета част на азербайджанската приказка

Тайната на дружбата

Синът на шаха, привикнал към разкоша, заспал дълбоко още щом поставил главата си върху възглавницата. Кечал – хитър и умен като лисица, подремвал, но внимателно се вслушвал и в най-тихото шумулкане.

Доста след полунощ Мамед видял, как вратата се отворила и влезли трима старци с големи черни чалми, дълги черни наметки, обути в черни обувки, със завити нагоре носове. Единият старец държал черна книга, другият – тежък черен жезъл. Към пояса на третия била прикрепена крива сабя с черна дръжка. Той сърдито изръмжал:

– Няма защо да мъдруваме! Да им отсечем главите! Аллах да ни пази! Ами ако разкрият тайните ни?!

– Единият от тях е син на шаха. – възразил старецът с книгата. – Ако го убием, шахът ще прати войската си и ще загинем. А за Кечал Мамед съдбата друго вещае. Още не му е съдено да умре…

– Какво да сторим тогава? – смутено запитал старецът с жезъла.

– След като са стигнали до дома ни и са помолили да ги приютим, длъжни сме да им помогнем.

Още рекъл-неизрекъл тези думи старецът с книгата, а Мамед вече бил скочил от постелята и коленичил пред него.

– Моля, помогнете ни! Тръгнали сме да търсим тайната на истинската дружба. Покажете ни пътя!

Старецът протегнал ръка и рекъл:

– Момко, ние се разгневихме и искахме да ви накажем, но щом толкова разгорещено ни молиш за помощ, слушай и запомняй!

Рано в зори, едва що слънчевите лъчи озарят върховете на планината, мятайте се на конете и тръгнете по десния път. Ще срещнете лисица, но знайте, че това е зла вещица, която причаква пътниците на кръстопътя, следи и седемте пътя, които се срещат там. С добро и лошо, с истини и лъжи, тя се опитва да разбере кой, накъде и защо пътува. Внимавайте! Не ѝ се доверявайте! Узнае ли вашата тайна – горко ви! Ще ви погуби.

Като се отдалечите достатъчно, смъкнете подковите, обърнете ги и отново подковете конете. Така ще заблудите вещицата – ще тръгне да ви търси в обратна посока, както показват следите.

Малко по-късно ще видите птиче-мъниче. Всяко негово перце е обагрено с хиляди блестящи багри. Да не сте посмели да го убиете! То е омагьосано. Сипете му зрънца – да си похапне. За още много дни напред храна му пригответе.

Ще стигнете до брега на морето без повече премеждия. Но няма да можете да го преплувате с вашите коне. Разседлайте ги и ги пуснете накрай гората.

На брега черен камък ще видите. Под него юзда ще намерите. Пуснете единия ѝ край във водата. Мигом от вълните ще изскочи трикрак кон. Мятайте се на него – той ще ви отнесе на другия бряг.

Но помни! Този черен камък е много тежък, макар да не изглежда твърде голям. Няма да ви стигнат силите – и двамата заедно не бихте могли да го помръднете. Застани до него и речи: “О, черни камъко, ти си паднал от небето. Земята ти е помогнала. Сега ти ни помогни!” Камъкът ще олекне и ти ще можеш да го повдигнеш, за да вземе юздата шахският син.

На другия бряг ще видите същия камък. Свалете юздата и я приберете под камъка. За трикракия кон не се тревожете – той не може по сушата да препуска, ще се върне обратно в морето. А вие ще намерите до камъка железни обувки и тояги. Обуйте обувките, вземете тоягите и вървете напред, дорде те не се изтрият. Едва тогава спрете. Пред вас старица ще се появи, дайте ѝ по една жълтица и тя ще ви отведе до мястото, което търсите.

Към четвъртата част на азербайджанската приказка “Тайната на дружбата – 4“.