Сътворението
Сътворението на света
(Из японската митология)
“В онези далечни времена основната материя представляваше хаотична маса. Небето и Земята още не се бяха разделили и бяха като яйце с неопределени очертания, което съдържаше зародиши. По-късно чистата материя, издигайки се постепенно, се разтегна тънко и образува Небето. Плаващата груба материя започна тежко да се спуска надолу, и утаявайки се, стана на Земя.
Онова, което наричаме страни, възникна чрез отваряне, разкъсване и делене на земната твърд, тъй като се носеше свободно по вълните. Можем да сравним това с плуването на риба, която си играе на повърхността на водата.
И тъй, първо се появи Небето, а после Земята.”
А когато земята в несъвършения си вид, наподобяваше само плаваща мазнина и се поклащаше като медуза, възникнаха тогава богове, появявайки се на бял свят така, както прораства тръстиковия кълн.”
Този тръстиков кълн жреците на храма Исе-джингу[1] наричат Кунитокотачи и смятат, че това е първият японски бог.
В други японски митове се говори за един единен бог или за трима, появили се първи. Общото в японските митове за сътворението е това, че всеки от тези богове скрива тялото си. След седем поколения идва ред и на първата божествена двойка Идзанаги и Идзанами.
Идзанаги потопил копието си в дълбините на океана, а когато го измъкнал, стекла се една капка. Тя се втвърдила във водата и станала на остров. Божествената двойка се спуснала на този остров – създала Япония и безброй божества.
За раждането на няколко от тях се разказва в следващата легенда.
Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 29, 30, 31.
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към следващия откъс от японската митология – “Мечът Муракумо-но цируги”.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.