AEDVIL

Муракумо-но цируги – “Меч, разтварящ облаците”

Бог Идзанаги търсил жена си Идзанами в страната на мъртвите. Завърнал се той от дългото си пътешествие. Почувствал се омърсен от Страната на Мрака – за да се пречисти, извършил ритуално измиване. Докато миел лявото си око, се родило сияйното божество на слънцето – богинята Аматерасу. Когато измивал дясното – се пръкнал богът на Луната Цукийоми. Когато продухал носа си, от капка вода, паднала от носа на Идзанаги, се появил Сусаноо – богът на ветровете и бурите.

Сусаноо бил смел, силен и бърз. Много обичал да се шегува и да прави бели – затова боговете го прогонили – изпратили го на земята.

Какви прекрасни планини, обширни равнини, искрящи езерни води! Разглеждал изгнанникът непознатите земи и се радвал на красотата им. Досетил се, че не са безлюдни, защото видял в реката да плават пръчици за храненене. Скоро дочул отчаяни ридания. Видял старец и старица, които обсипвали с ласки младо момиче.

Това били нещастните земни божества Ашинадзучи и Тенадзучи. Осем дъщери имали те, но всяка година жестокият дракон Яматаорочи идвал и поглъщал една от тях. Дошъл бил редът и на чудно хубавата Кушиинада. От пръв поглед се влюбил Сусаноо. Поискал да се ожени за нея. Съгласили се родителите, как няма да се съгласят?! Обещали – победи ли страшилището, спаси ли последната им щерка – голяма сватба ще вдигнат.

Наредил той, да направят осем огромни бъчви и да ги напълнят с прясно приготвено саке[1]. Скоро всичко било готово. Притаил се Сусаноо, с меч в ръка. Зачакал.

Страховит тътен оповестил появяването на чудовището. Всички се разбягали ужасени. Тялото на дракона се разпростирало върху осем планини и равнини, цялото било обрасло с мъх и вековни дървеса. Имал осем глави, пурпурни очи и осем мощни опашки. Яматаорочи надушил сакето, видял бъчвите, лакомо потопил в тях осемте си муцуни, излочил всичкото саке. Напил се до несвяст и заспал.

Тогава Сусаноо изскочил, размахал меча си, отсякъл осемте опашки на чудовището. От рева на ранения дракон планините се разтреперали. Река Хи почервеняла от кървищата му. Докато отсичал опашките, Сусаноо чул звън – мечът му в метал ударил и се нащърбил. Надникнал момъкът, видял друг прекрасен меч. Извадил го. Заблестял мечът – като слънчев лъч.

“Божествен меч е това!” – помислил си юнакът. Изпратил го на небето – подарил го на сестра си Аматерасу.

Издигнал Сусаноо замък, оженил се за прекрасната Кушиинада. Живял дълго и щастливо, преди да предаде управлението на областта Идзумо на сина си Окунинуши и да се отправи към страната на мъртвите.

Какво станало с вълшебния меч ли? Богинята Аматерасу го подарила на внука си Ниниги, когато боговете го изпратили да управлява Япония. 

Първо съхранявали меча в двореца на владетеля, после – в храма Касануи, който днес се нарича Исе-джингу.

Мечът Муракумо-но цируги е свещен – символ на императорската власт. И какво прекрасно име има! Муракумо-но цируги означава: “Меч, разтварящ облаците”.

Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 38, 54-55, 72 .

Превод от руски език – М. Дюлгерова.

Към следващия откъс от японската митология

“За Рюо – повелителя на подводното царство”.

Към индекса за бърз достъп до японската митология.