Рюо
За Рюо – повелителя на подводното царство
(Из японската митология)
Рюо – повелителят на водните дракони рюджин – властва в човешки образ, ала неговите поданици са риби, костенурки, змии, дракони и други чудовища. Мъдро и спокойно живее той в подводния си дворец от корали и кристал, но красивите му дъщери скучаят и често излизат на повърхността, за да флиртуват с хората.
Рюо е върховен и единствен повелител на морето, макар че поданиците му са доста проклети и не му е лесно да ги държи изкъсо. С помощта на драконите и змиите той контролира приливите и отливите, призовава или усмирява бурите и вълните, изпраща или задържа дъжда.
Има, обаче, една слабост – много обича кристалите. Готов е да ги открадне, ако не му ги дадат.
Ето какво разказват моряците:
Съкровища за един японски храм пренасял кораб, с опитен екипаж. Край нос Сануки внезапно се извила бясна буря, но много бързо утихнала. Тогава капитанът открил, че е изчезнал един прекрасен кристал, който отразявал божествен образ. Досещал се, чие дело била тази кражба. Съобщил на министъра Фухито Фудживара. Събрали най-добрите гмуркачи от цялото крайбрежие. Заповядали им да търсят вълшебния кристал. Никой не го намерил.
Дошла тогава една бедна рибарска вдовица. Рекла, че и тя ще опита късмета си. Ако успее, за награда помолила, да приемат сина ѝ в семейство Фудживара. Съгласил се Фухито да го отгледа като свой син.
Жената скочила в морето и се гмуркала все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не видяла пред себе си кулите на двореца на морския цар. На върха на най-високата кула блестял вълшебният кристал. Успяла майката да се промъкне край пазачите, грабнала кристала и заплувала към повърхността. Спуснали се те след нея. Плували толкова бързо! Настигали я. Сетила се тя, че морските чудовища се страхуват от кръв. Порязала се. Ножът се плъзнал и потънал дълбоко в тялото ѝ. Плиснала кръвта, изплашили се преследвачите. Изплувала вдовицата на повърхността. Предала вълшебния кристал. Изтощена излязла на брега, но умряла от загуба на кръв.
Кристалът бил отнесен в храма. Синът ѝ бил приет в семейство Фудживара и станал прочут министър. Влязъл в историята под името Фусасаки (682-737 година).
Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 261-262.
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към следващия откъс от японската митология – “За каппа”.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.