Строителите

 

Строителите на кули

Ингушка легенда

 

Преди хиляди години в клисурата Терек живеел малък народ от пастири, които се грижели за своите стада от овце и крави. Съседните племена често ги нападали, отвличали хора, продавали ги – немили-недраги да се скитат по света, да работят на новите си господари и да тъгуват за родния край.

За да се предпазят, хората започнали да строят каменни кули – по една за всеки род. Нарекли народа си – галгаи[1] – жители на кулите.

 

Горди, смели, мъжествени и сръчни били галгаите – умели строители. Имало два вида кули – жилищни и бойни. Кулите, построени от галгаите, били непристъпни – по-високи и по-здрави от тези на другите народи. Когато нашественици ги обкръжавали, обитателите им просто изчаквали враговете да свалят обсадата. Суровият планински климат бързо изтощавал нападателите и се налагало, те да се оттеглят безславно.

 

Но каквото повикало – такова се обадило. Галгаите също започнали да нападат своите врагове и често се завръщали с богата плячка. Тези набези вбесявали враговете и те решили да се обединят и да разрушат кулите на галгаите покрай река Терек.

 

Денем се криели в горите, нощем се прокрадвали към кулите. Първо се насочили към по-отдалечените кули. Мъжествено се сражавали мъжете, жените и децата, но нашествениците били повече – кръвта на галгоите като ручей се леела. Враговете, обаче не могли и един камък от кулите да откъртят! Оттеглили се нашествениците, като видели, че нито един галгой не могат да пленят – всички загинали славно в битката.

 

Когато съседите им научили за нападението, веднага дошли да видят, как да помогнат, но вече било късно. Погребали с почест убитите. Само две кърмачета оцелели. Първото нарекли Мялхи, второто – Цечо. От тези две момченца водят началото си два славни рода строители на каменни кули – Мялхистинци и Цечоеви.

 

Из: Сказки и легенды ингушей и чеченцев – Москва : Наука, 1983, – с. 308-309.

(Поредица “Сказки и мифы народов востока”)

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

 

Към ингушката приказка “Гладът, Студът и Сънят”.

 

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.

 



[1]Галгаи е самоназвание на ингушите.