Гладът …

 

Гладът, Студът и Сънят

Ингушка приказка

 

Започнали да спорят Гладът, Студът и Сънят.

– Аз съм най-силен. – рекъл гордо Гладът и вирнал кокалестата си брадичка.

– Не, аз съм най-силен. – изскърцал със зъби-ледени шушулки Студът.

– Не сте прави и двамата. – прошепнал тихо Сънят. – От мен няма по-силен.

– Хайде да проверим, кой от нас е по-силен. – предложил Студът, издишал скреж и превърнал близкото храстче в бяла приказка посред лято.

– Как да проверим? – запитал Гладът.

– Виждате ли овчарчето? – запитал Сънят. – И тримата можем да проникнем в тялото му. Да видим, кой ще успее да го подчини. Да го накара да изостави овцете, които пасе.

– Добре. – казал Студът и сграбчил бедното момче.

Проникнал през дрипавите му дрешки. Посиняло тялото му. Разтреперало се от студ момчето, но продължавало внимателно наглежда  овцете.

Хванал се на работа и Гладът. Загризал стомаха на момчето. Свят му се завил от глад. Не за пръв път гладувало то – често му се налагало да гладува. Зорко се оглеждало овчарчето, следяло някоя овца да не се отдели от стадото.  Искало честно хляба си да заслужи.

Последен пристигнал Сънят. Тихо се приближил до момчето. Ласкаво го погалил. Приседнало то на тревата. Прислонило глава върху овчарската си торбичка. Сънят леко докоснал очите му и те веднага се затворили. Заспало момчето и прекрасни сънища засънувало – че си има дом, майка, баща, братя и сестри, че не е кръгло сираче, че не му се налага за коричка корав хляб да слугува…

Сънувало момчето това, дето вие си го имате, нали? Радвайте се, дето съдбата така щедро ви е дарила…

А какво станало със спора на Глада, Студа и Съня? Ясно – спечелил Сънят!

 

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 471-472.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата ингушка приказка “Гомбот”.

 

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.