AEDVIL

Спящият джигит

Чеченска приказка

Край вековна гора, до извор с чиста вода, живеел беден старец, с единствената си дъщеря. Всяка вечер девойката ходела за вода на извора. Веднъж тя срещнала жаба, която заговорила с човешки глас:

– Ти си сръчна и красива! Но ще се омъжиш за спящ джигит.

Не повярвала девойката, помислила си: “Нима има спящи джигити? Жабата напразно се опитва да ме изплаши.” Напълнила стомната и се завърнала у дома.

На следващия ден пак отишла на извора за вода. Жабата пак:

– Квак! Квак! Пъргава си и прекрасна, но си орисана за спящ джигит да се омъжиш.

Не повярвала девойката:”Измисля си жабата, няма какво да прави, дразни ме.” – наляла си вода и тръгнала към къщи.

На третия ден пак забързала към извора. Не успяла още вода да гребне, а жабата пак изскочила:

– Сръчна и работлива си, красавице, но все пак ще се омъжиш за джигит, омагьосан от злите вещици.

Този път девойката се изплашила. Дотичала и разказала на баща си за пророческите думи на жабата.

– Не може да бъде! – отговорил бащата. – Дори и някъде да има омагьосан джигит, защо ти е да се омъжваш точно за него?! Хайде да се махаме от тук – да вървим, далече от бедата!

Събрали бедната си покъщнина и тръгнали. Дълго вървели. Стигнали до замък, обграден от високи крепостни стени. Опитал бащата да отвори портите – заключени били, не помръдвали. Приближила се дъщерята. Едва ги докоснала и те се отворили. Щом прекрачила прага, портите сами се затворили. Опитала се тя, пак да ги отвори, баща си вътре да пусне, но те не помръдвали.

Огледала се девойката – нямало жива душа наоколо. Решила в замъка да влезе, изкачила стълбите, надникнала в първата стая – никого не видяла, във втората – също, и в третата стая никого не намерила. Обиколила целия замък, чак в последната, най-далечната стая, видяла млад джигит – лежи, не помръдва – сякаш спи. Напразно се опитвала да го събуди. Взела ветрилото, което било оставено до него на леглото и започнала да му вее – по-леко джигитът да диша. Песен тананикала – сладки сънища джигитът да сънува.

Ден след ден отминавали. Неусетно две години изминали от деня, когато девойката влязла в замъка. Започнала третата година.

Веднъж, когато и третата година била към края си, в стаята влязла непозната жена. Това била слугинята на стопанина на замъка.

Девойката я помолила:

– Бъди така добра, постой край джигита, докато изтичам да видя, какво се е случило с баща ми.

Слугинята мълчаливо взела ветрилото и седнала на стола.

Девойката излязла от замъка, намерила баща си. Той си направил къщичка в гората, край пътя. От дърво ваел красиви фигурки, продавал ги на пътниците и тъй се прехранвал, докато чакал тя да се завърне. Зарадвали се бащата и дъщерята, прегърнали се, дълго разговаряли. Преди да се сбогуват, бащата рекъл:

– Ако ти домъчнее, изпрати някого – ще ти приготвя говоряща дървена кукла и подскачащо човече. А потрябва ли ти помощ, ще ти дам чудесен нож – сам лети, сам реже, сам от беди ще те брани.

Докато девойката била при баща си, изтекла и третата година, откак тя била дошла в замъка. Неподвижният джигит се събудил, отворил очи. Злите магосници за три години го приспали. Сега силата на магията изчезнала и той се събудил. Надигнал се и видял до леглото си слугинята с ветрило в ръката. А тя нарочно пристигнала точно в този ден – знаела, че магията ще свърши и се надявала, господарят да си помисли, че тя се е грижила за него през тези три години. Така и станало. Трогнал се той от верността ѝ.

– Всичко тук твое ще бъде. – рекъл и обещал да се ожени за нея.

Когато девойката се завърнала от гората, направили я слугиня. Работела неуморно, но тъга и обида изгаряли душата ѝ.

Веднъж господарят на замъка решил да отиде в града, за сватбата дарове да купи. Запитал и девойката:

– Какво да ти донеса от града?

– От града нищо не ми трябва, но наблизо, край гората има къща. В нея старец живее, дървени играчки майстори. Донеси ми говореща кукла, подскачащо човече и летящ нож.

Изпълнил джигитът желанието ѝ. Завърнал се вечерта, донесъл всичко, което тя поискала. Девойката му благодарила и се прибрала в стаята си. Чул стопанинът, как тя започнала да разказва на куклата, човечето и ножа за пророческите думи на жабата, за това, как с баща си дошла в замъка, как три години се грижила за джигита, как слугинята я сменила за малко – баща си да види, как се наложило на слугинята да слугува.

– Кукло, защо не плачеш, не ти ли е жал за мен? – запитала девойката.

Разридала се куклата.

– А на теб, човече, не ти ли е жал?

Подскочило дървеното човече, паднало на пода, на трески се разпиляло, тъй, както се късало от мъка сърцето на девойката.

– А на теб не ти ли е мъчно? – запитала летящия нож. – Защо не полетиш, защо не пронижеш сърцето ми?!

Издигнал се ножът, полетял надолу, но джигитът успял да отвори вратата, да грабне девойката и да я отмести. Паднал ножът на каменния под и се разбил, разпилял се, тъй както се разпилели грижите на девойката, като чула думите на стопанина на замъка:

– Ти!  Ти си се грижила за мен цели три години! Ти ще ми станеш невеста!

Прогонил той коварната слугиня. Довел от гората бащата на девойката. Голяма сватба вдигнали.

Живели дълго и щастливо.

Из сайта: http://www.fairy–tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова

Към следващата чеченска приказка “Тимар”.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.