Сладкодумко – 2
СЛАДКОДУМКО
текст Маргарита Йорданова Дюлгерова
Втора глава
Художник – Даниела Максимова
Шапката-подскачка, Царица Гума, Пастелчетата и лакомото перде ви очакват в нашата втора игра – с картите от царството на предметите
– Маги, прочетох един чудесен роман-приказка : “Най-златното злато” от Петя Караколева. – споделя Яна.
– Илюстрациите са на художника Петър Станимиров. – приглася й Ана – Да знаете само, колко са хубави!
– Отпечатана е през 1986 година и вече трудно се намира дори в библиотеките. Спомняте ли си, какво казваше Петя Караколева за приказката?
– “Откъдето мине приказката – всичко става прозрачно и светло.” – първа се сеща Ани. Звукозапис: 2-1, 2-2
– “Приказката е навсякъде – край нас и в нас.”
– Да, Павле, само какво трябва да умеем?
– Да я видим.
– Искате ли да потърсим днес герои за нашата приказка в най-обикновените предмети.
– В тази шапка! – Иво грабва баретката на Яна.
– В моите пастелчета. – смее се Ана
– Царица Гума! – Павел тържествено я измъква от бездънния си момчешки джоб.
– Едно лакомо перде. – поглежда Яна към прозорците, където пролетният вятър си играе с усуканата на фуния завеса.
– Е, май вече избрахме героите за нашата приказка. Теглете си карти от първата група. Непослушен герой?
– Аз избирам за непослушен герой пастелчетата. – казва Иво. – Те били вече съвсем мънички. Рисували все разни небивалици: Кон лети с балон. Сблъскал се с ръмжащ балкон. Кацнал върху печка – яздена от Малък Сечко. Заедно с клечката пирували в аптечката. А един ботуш победил със туш Вилхелм Буш. Пастелчетата живеели в своята кутия, но нали се били изтрили – сега тя им изглеждала просторна като бална зала.Само щуротии вършели, но иначе имали добро сърце. Хартиените им дрешки се били изпокъсали и те приличали на малки дрипльовци.
– Юнакът ще бъде една шапка. – Павел се замисля. А замисли ли се Павел – значи нещо много интересно ще изскочи ей сега от пъргавата му фантазия. – Сетих се! Шапка-подскачка! Имала си тя един крак – като пружина. Можела с него да скочи чак до Луната. Да, ама за това била нужна енергия. Шапката-подскачка си я набавяла от новите добри мисли на хората. Можела да става невидима и да се мести незабелязано от глава на глава.
– Дарителят било едно перде. Лакомо било то, лакомо за какво? – пита ни Ани.
– За шоколад – гадае Иво.
– За сладолед – облизва се Павел. Нали все го боли гърлото горкия – все за сладолед си мечтае, но не му разрешават дори да го близне.
– За боровинки – гордо ни оглежда Яна. Само тя е ходила на екскурзионно летуване в Рила и Пирин. По нашия край боровинки няма. Другите щурчовци от състава още не са ги вкусвали.
– Не познахте. Пердето лакомо гълтало новини. Сърбало произшествия вместо супа. Хапвало си актуална информация. За десерт хрускало препечени смехории. Уж било добър вълшебник, а вместо разни летящи килимчета, жива вода или всевиждащо огледало, пердето си имало телевизор, радио, вестници, списания. Те го хранели с новини и то тъй било затлъстяло, че не можело да се помръдне. Спомняло си за времето, когато било тъй прозрачно и леко – вятърът го развявал като пеперуда край прозореца. Колкото повече затлъстявало, толкова по-тежко и непрозрачно ставало пердето. Стаята му тънела в полумрак.
– Ани, твоят герой здравата ще ни измъчи. Как да го свържем с останалите? – чуди се Иво. – Не бях чувал за лаком дарител…
– Нищо, нека да опитаме. Може да стане по-интересно. Нали, Маги?
– И аз споделям мнението на Павел. Понякога дори Баба Яга изпълнява ролята на дарител – ако юнакът уважи мъдростта ѝ, ако не се уплаши от нея, ако я нарече “майко”, тя му помага. Яна, избра ли опасния враг?
– Редом с пастелчетата имало една гума. Тя се мислела за царица, понеже върху нея била изрисувана корона. Много обичала да подскача, но нали била дебела и глупава – винаги падала и била цялата в синини. Мечтаела да подскочи чак до небето и да царува в звездното царство.
– Дойде ред на втората четворка карти: “В” – за вълшебните дарове ще говори Ани. Да видим, как ще се справи с лакомото перде, дето го измисли. “С” – този път сражението са падна на Иво, “П” – победата на Яна. “Б” – за бедата ще ни разкаже Павел. Готов ли си?
– Ако искате – вярвайте, ако не – съмнявайте се! Ваша работа. Ала това дето ви го разказвам се случи пред очите ми. Тъкмо бях нарисувал поредната си щуротия – тъй баба нарича моите весели рисунки – и не щеш ли – някой кихна в полутъмната стая. Огледах се, никого не видях. Надникнах дори под дивана. Ето пак. Ама че кихавица беше! Сякаш се раздираше парче плат.
– “Ох, ох, ох! Съвсем ще се докъсам.”- тюхкаше се някой. – “От тия щури рисунки все ми се докихва. Стига сте палували”
“Хи, хи, хи!” – Засмяха се тънички гласчета със синьо-жълто-зелен смях!
“Хо, хе, хю!” – пресипнало им пригласяха други с червено-лилаво-черни хихикания.
– Ама че чудо ! Това май бяха моите пастелчета.
“Ах, вие, парцаланковци! Апчхи! Апчхи! Ще видите, каква беда ще ни навлечете!”
– Беда ли? – учудих се аз.
В същия миг Царицата Гума подскочи, сграбчи пастелчетата и отлетя.
Но истинската беда дойде по-късно – когато пристигна пощата, когато включихме радиото, когато решихме да гледаме телевизия. Сякаш всички се бяха побъркали:
Вместо овчарят да стриже овцете – овцете стрижеха овчаря.
Вместо карикатурата да окарикатурява – окарикатуряваха карикатуриста.
Вместо миньорът да дълбае земята – земята дълбае миньора.
Вместо войникът да стреля с оръдието – оръдието грабваше главите на войниците, натъпкваше ги в дулото си и стреляше с тях.
А генералите се замислиха – “Да натиснат ли копчето? Ами ако то ги изстреля с ракетите ?”
Но най-лошото беше в училище. Представете си само! Вместо учениците да ги изпитват по учебниците, учебниците ги изпитваха ученици и им пишеха двойки. Ту защото били с остаряло съдържание, ту защото претоварвали децата с излишни знания.
Е, в началото беше интересно – само че бързо ни омръзна. Учителите, горките – живи да ги оплачеш!
– Павле, ти май искаш да напуснеш морето на вълшебните приказки и да заплуваш в океана на сатирата?
– Не, Маги, много беше интересно. – Ани разпалено защитава Павел и обещава: – Аз ще продължа нататък и ще върна кораба ни в познати води.
– Гледало момчето, четяло, слушало и не можело да се начуди.
– Апчхи, апчхи! – пак се разкихал някой – Ах тези непослушни пастелчета – пак рисуват своите щуротии, а слугите на Царицата Гума ги превръщат в новини. Пфу! Развалиха ми храносмилането! Но по-важно е, че всичко се обърка…Кой ли ще спаси това побъркано царство? Ох! Апчхи! Апчхи! Ако не глътна витамините на поне една чиста мисъл – ще умра! Апчхи! Ще се задуша. Помощ!
– Кой тук има нужда от помощ? – заподскачало нещо из стаята.
– Апчхи! Аз – Пердето.
– Здрасти! Аз съм Шапката-подскачка. А ти просто си надебеляло прекомерно. Скачай в пералнята.
Още рекла-неизрекла Шапката-подскачка и Пердето се завъртяло, разпенило се. Водата в пералнята почерняла – триста пъти се сменяла, докато го изплакне. Най-сетне пердето заблестяло, затрептяло от вятъра. Слънчевите лъчи проникнали в стаята.
– О, благодаря ти! Какви хубави новини ми носи вятърът! Лястовичките са се завърнали и си вият гнездо под стряхата. Божурът вече повдига пръстта с челцето си. Шаранчето в реката се готви за пътешествие. А Слънцето, Слънцето поема към равнината, за да откърми житата, за да зарумени бузите на ягодите и да напълни чашките на цветята със сладък мед. Благодаря ти, Шапко! А ти – накъде си заподскачала така?
– Отивам да спася пастелчетата.
– Хм, това не е лесна работа…Ти добре помисли, как да надхитриш глупавата и суетна Гума. Събери мечтите на децата – тяхната смелост ще те направи по-силна и пъргава от всички в гуменото царство. На добър час!
Благодарила Шапката-подскачка и тръгнала на дълъг път. Много детски мечти видяла, много храброст и воля за борба събрала.Подскачала високо, високо, сякаш крила и поникнали.
– Браво, Ани, хубаво го измисли.
– Спомних си в книгата “Най-златното злато”, как мечтата казваше: “Бързо ме мечтай, че да порасна голяма, хубаво ме мечтай, че да порасна крилата!”
– Да, чудесният художествен образ, създаден от Петя Караколева, ти е дал идеята за хубавия вълшебен дар. Продължавай, Иво, разкажи ни за сражението.
– Пристигнала Шапката-подскачка в двореца на Царица Гума. Поклонила ѝ се ниско и рекла: “Ваше Царско Височество, изпраща ме негово Величайшо Величество Кралят на звездите. Заръчал ми е да му намеря жена – най-красивата, най-величествената и високо скачаща царска особа. И тъй като по целия свят се слави Вашето име, реших да Ви посетя.”
Шапката-подскачка леко-леко подскочила чак до върха на стометровата кула на двореца и изтанцувала няколко изящни поклона.
Смаяла се надутата господарка – но как да признае, че не може да скача толкова високо? И нали била глупава – помислила си: “Ще се кача на кулата и ще скоча. Ще накарам пастелчетата да ми нарисуват парашутче. Вместо бална рокля ще го облека и ще скоча от кулата.”
Речено-сторено. Само че парашутчето се заплело в короната на глупавата Гума. Тя тупнала на земята и се разпиляла на малки гумички.Хукнали те да трият рисунките на пастелчетата. Искали да си отмъстят – мислели, че лошо са нарисували парашутчето на Царица Гума.
– Иво, за победата ще разказвам аз – сърди се Яна. – Шапката-подскачка и пастелчетата развалили магиите на Царица Гума. На връщане върнали мечтите на децата. Благодарили им. Пастелчетата обещали вече да рисуват само красиви и добри неща. А какво станало с Пердето ли? То вече не било лакомо – избирало, какво да чете, да слуша и да гледа…Не било като децата, дето искат да стоят пред телевизора докато не свърши нощното криминале…
– И втората игра е към своя край. Как мислите, ще поникне ли някое пшеничено зрънце?
– Маги, читателите не знаят, че ние така наричаме всичко хубаво, което искаме да запомним и приложим в нашите следващи игри.
– Прав си, Павле, но първо трябва да изясним, какво означава изразът “художествен детайл”. Ние често го използваме в разговорите си за прочетеното и съчиненото от нас. Ани, ще се опиташ ли да обясниш?
– Представете си приказката, като голям замък. Героите са кулите, стените – приключенията им. Художествените детайли са камъните, от които са изградени кулите, стените и целия замък на вълшебната приказка. Разбира се – всичко се състои от думите – пясък и звуците – цимент. Те свързват, спояват здрава, прекрасна постройка – ако са подредени добре.
– А за това трябват строители – зидари, архитекти.
– Точно така, Иво. Сръчностите, знанията и умението да градим вълшебната приказка са като житен клас. Способността ни да измисляме художествени детайли прилича на пшеничено зрънце.
– Пшениченото зрънце ще покълне, ако се грижиш за него. – казва Яна.
– За да порасне хубав житен клас, трябва да знаеш, как, кога, колко да го поливаш. Нали, Иво?
– Да, Ани, но и с какви торове да го подхранваш.
– Как да го предпазваш от болести – подсеща ни Павел.
– Не е лесно да отгледаш житния клас на знанията и уменията…Но нека да видим, ще покълне ли някое пшеничено зрънце от нашите приказки?
– Яна измисли един хубав художествен детайл. Цветето запяло, небето надникнало иззад песента му и се засмяло. Звездният смях затрупал злото джудже. Много ми хареса това за звездния смях. – първа споделя Ана.
– На мен ми направи впечатление, – казва Иво, – че Павел разказваше от името на детето с пастелчетата. Така всичко изглеждаше истинско, сякаш че ставаше пред очите ни.
– Той добре използва диалога. – допълва Яна.
– На мен най-много ми хареса идеята на Ани за лакомото Перде. – Павел, както винаги цени чувството за хумор у другите – може би защото и той щедро ни дарява с весели и остроумни образи.
– А пък на мен още ми се играе…
– Добре, Ани, само че – следващия път. И то, ако си припомните прочетеното и наученото за растенията и животните от нашия роден край.
– Аз съм чела повестите на Емилиян Станев “Чернишка”, “През води и гори”, “Когато скрежът се топи” – бърза да отговори Ани.
– Аз обичам книгите от поредицата “Какво знаем за…”- не остава назад Иво. – Четох за бозайниците, за влечугите, за лицето на Земята, за цветовете и багрите в животинския свят.
– За цветята най-добре е разказано в книгата на Евгения Черней и Леонила Ширева “Дъга от цветя”.
– Вярно, Яна. На мен ми беше най-интересна книгата на Димо Божков “Великани на животинския свят”. – казва Ани.
– Аз харесвам книгите от поредицата “ЕКО”.
– Павле, те са за по-големи ученици.
– Маги, не съм съгласен. Аз прочетох много интересни неща за насекомите в книгата “Чудеса и тайни” от Васил Георгиев.
– За по-малките ученици най-подходящи са приказките на Виталий Бианки.
– Да, Яна.
– Павле, какви ще бъдат правилата на играта следващия път?
– Когато избираме героите, първо ще трябва да разкажем, какво знаем за всеки един от тях: Къде вирее? С какво се храни? Как отглежда дечицата си? Кой в природата е негов приятел и кой – враг? След като отговорим на тези въпроси ще можем да нарисуваме с думи и да превърнем растенията и животните, които сме избрали, в герои на нашата приказка.
До следващата ни среща!
ТДФ – начало| “Сладкодумко” – първа част | “Живото вълшебство” | “Ами ако…” | “Ябълка златна” | Звучаща изложба |