Синът на Дадамыж_2
Абазинска приказка – втора част
2
– Дръжте го! Хванете го! Не го пускайте! – разкрещяла се господарката.
Но слугите само се престрували, че се опитват да хванат присмехулника.
– Сега знаем, кого да търсим. – рекъл ханът.
Спомнил си той, че когато строили ханския дом, ханът накарал Дадамыж да мъкне тежки греди. Дърводелец бил той и то много добър! Но ханът го накарал сам да влачи огромните греди. Претоварил го. Заради хана умрял дърводелецът.
Жената на хана си спомнила за вдовицата – за да изхрани поне сина си, им слугувала. Веднъж я пратили на високия чардак – сушено месо да донесе. Прилошало ѝ от глад. Паднала бедната жена и умряла.
А за това, че синът останал кръгъл сирак ханът и жена му дори и не били чували. Или не искали да чуят? Кой знае… Дори покрив над главата си нямало момчето! Жалели го хората от аула: Някой парченце сух хляб ще му даде от бедната си трапеза, друг стара дрешка ще му даде, трети – просто ще го приласкае. Всеки го учел на това, което знае. А момчето било умно и трудолюбиво.
Скоро само тръгнало на лов и винаги с богат улов се връщало. Заживял Гирпи в бедната къщица на една старица – вдовица. Тя му разказала, как са загинали майка му и баща му. Клетва дало момчето – да отмъсти за родителите си.
Хората на хана дълго търсили сина на Дадамыж. Ханът сам яхвал коня си рано сутрин и до късна вечер скитал из планината – Гирпи търсел. И ето, че веднъж препускайки край реката, ханът пак чул песента:
– Кукуригу! Кукуригу!
Ханът ни не се шегува!
Със петлите той воюва!
И певеца изгори!
Даже го изпепели!
Вятър пепелта разнесе,
песен за глупак донесе.
Кукуригу! Кукуригу!
Пеел Гирпи, застанал на скалата пред своята пещера. Размахал ханът сабята си, втурнал се към момъка. Гирпи хвърлил дрипавата си черкезка върху главата на коня, размахал ръкави и викнал:
– Хо! Хо! Хо!
Конят на хана се изплашил, захапал юздите, затичал се, хвърлил хана от седлото и сам се завърнал в аула.
Взел Гирпи сабята на хана, кинжала и пояса му – запасал го. Вече имал оръжие!
Запенен, конят дотичал без ездач. Жената на хана изпратила хора да го търсят. Намерили го, докарали го в аула. Лекари от далече довели. Всеки от тях – различни и страшни болести казвал, че морят хана. Какво ли не правили, какви ли илачи не му давали – ханът не оздравявал. Свестил се, колкото да каже:
– Синът на Дадамыж в пещерата над реката живее. Видях го!
– Къде ти е сабята? Ами кинжала? Че и поясът ти го няма?
Не могъл да понесе тоя позор ханът – припаднал.
След няколко дни Гирпи се промъкнал в ханската конюшня.
На сутринта, дотърчала жената на хана, нямала търпение да му съобщи:
– През нощта някой е отрязал опашката на коня ти и я окачил на коновръза!
– Синът на Дадамыж! – изкрещял ханът и пак припаднал.
Гипри не оставял на мира хана – на следващата нощ подпалил дома му.
Привикали хората от аула – пожара да гасят. Как го гасили ли? Ами ако вятърът тихо подухвал, те му помагали – огъня раздухвали. Изгоряло цялото ханско богатство. Ханът и жена му едва се спасили.
В този миг вятърът довял песента:
– Кукуригу! Кукуригу!
Ханът ни не се шегува!
Със петлите той воюва!
И певеца изгори!
Даже го изпепели!
Вятър пепелта разнесе,
песен за глупак донесе.
Кукуригу! Кукуригу!
Не издържало сърцето на хана – пръснало се от гняв. Господарката – като риба в пустинята се мятала насам-натам. И нали нищо не била научена да работи – умряла от глад.
Гирпи разделил табуните на хана и стадата му между всички бедняци от аула.
– Вземете, добри хора! – казал той. – Всичко това е плод на вашия труд! Ето, сега при вас се завръща!
Това разказват старците за Гирпи – сина на Дадамыж.
Из: http://skazki.yaxy.ru/1.html
Чудо-яблочко: Сказки народов Карачаево-Черкессии/ Сост. и лит. перевод Н. В. Капиевой.-Ставрополь, 1983.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлерова
Към следващата абазинска приказка – “Тримата братя” – 1.