AEDVIL

Трета част на грузинската вълшебна приказка “Синът на Врания кон”

Ударил го момъкът, полетял Белият кон като стрела. Спрял на брега. Момъкът се прикрил зад вътрешностите на бика, а Белият кон се скрил сред морските вълни.

Скоро се чул шум, вятър повял. Долетяла огромна птица. Блести цялата, като слънце. Започнала да кълве вътрешностите на бика. Момъкът сграбчил крилете ѝ. Здраво ги държи. Не ги пуска. Опитала се тя да излети, но момъкът бил тежък. Не успяла да се издигне в небето. На няколко пъти опитвала да се отскубне – не успяла.

Изскочил от морето Белият кон. Яхнал го момъкът. Завърнал се в двореца.

Но птицата вече не блести. Нито едно от перата ѝ не свети.

– Измами ме! Друга птица си ми донесъл. – креснал царят.

– Няма да свети, разбира се! Та тя е пленница. Пусни я и ще видиш, как ще заблести. Свободата дава пламък на крилата!

– Пусни я, господарю, но при условие, да ти доведе девойката, чиято е птицата. – зашепнал главният визир.

– Доведи ми господарката на птицата! Иначе ще я заколя. За какво ми е такава грозна птица?! – заплашил царят.

Дожаляло му на момъка за птицата, но не знаел що да стори. Съвет от коня си подирил.

– Казвах ти аз: Не вземай перото! Занапред трябва да ме слушаш! Така да бъде! И тоя път ще ти помогна. Сядай на гърба ми, ще отидем за девойката.

Стигнали до брега. Конят рекъл:

– Пак ще те отнеса на тоя остров. В градината спи девойка. Промъкни се тихо зад нея. Макар и със затворени очи, тя пак ще те види. Красавицата има дванайсет плитки. Хвани две от тях, които са в средата. Здраво ги дръж. Не ги пускай, докато не се закълне, че ще дойде с теб.

Промъкнал се на разсъмване Синът на Врания кон. Девойката спяла, с лице към изгряващото слънце. С един скок момъкът се озовал зад нея. Здраво хванал двете средни плитки. Събудила се девойката, развикала се, молела го да я пусне.

– Закълни се, че ще дойдеш с мен, тогава ще те пусна. – рекъл момъкът.

Заклела се тя. Изскочил от морето Белият кон, пренесъл ги в двореца.

Видял старият цар девойката, поискал жена да му стане.

– Не! Много си стар.

– Не съм стар. А като ми донесат шепа земя, по която човешки крак не е стъпвал, съвсем ще се подмладя.

Заповядал царят на момъка такава пръст да му донесе. Но девойката не искала за цар да се жени – нито за стар, нито за млад. Харесала тя Сина на Врания кон. Влюбила се в момъка.

– Почакай! – засмяла се красавицата. – Магията на пръстта ще подейства само ако си достатъчно смел – ако на тъничката дъска над врящия котел можеш да танцуваш.

Донесли огромен котел, над огъня го сложили. Завряла водата, забълбукала. Поставили тъничка дъска над него.

Решил царят да хитрува.

– Нека първо момъкът опита. Да видим, как младите танцуват.

Скочил Синът на Врания кон, затанцувал леко, леко – дъсчицата дори и не се огънала. Но подлият владетел отместил дъската и момъкът паднал в котела. Извадили го слугите, изхвърлили го на бунището.

Усетил Белият кон – беда е сполетяла стопанина му. Скъсал въжетата, с които го завързали конярите, понесъл се право към своя приятел. Облизал момъка от глава до пети. Съживил го.

Върнал се в двореца Синът на Врания кон. Гледа царят и не вярва на очите си – жив е момъкът!

– Защо не танцуваш, царю, страхуваш ли се? – присмива му се красавицата.

Не можел царят да се откаже, вече дума бил дал. Ако не танцува – за смях ще стане!

Пъшкайки, едва-едва се покатерил на дъската. Но къде ти! Треперели му краката. От страх му притъмняло пред очите. И … Бух!  Паднал във врящия котел.

– Да се махаме от тук! – рекла красавицата. – Защо ни е царство-господарство?

Пуснали на свобода чудната птица. Засияли перата ѝ, заблестяла тя като слънце. Момъкът и девойката яхнали Белия кон. Препускал той по света, а Сияйната птица над тях летяла. Гледали ги хората, радвали им се. А ветровете шепнели:

– Свободата, дава огън на крилата!

Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

Прочетете или чуйте следващата грузинска вълшебна приказка “Синът на ловеца и белият елен”.