AEDVIL

Първа част на грузинската приказка

“Синът на ловеца и Белият елен”

Живял някога един ловец. Всеки ден отивал на лов, носел дивеч у дома и така изхранвал семейството си.

Веднъж се спуснал в дълбока клисура. Там видял бял елен. Козината му блестяла, светлини сияели, преливали се, като дъга над него се виели.

Еленът заговорил с човешки глас:

– Стреляй в мен! – рекъл. – Ако ти провърви – ще ме улучиш. Не успееш ли – ще умреш.

Стрелял ловецът – не улучил. Завърнал се у дома намръщен.

– Дошъл е смъртния ми час. – рекъл ловецът на жена си. – Целих се в белия елен и не улучих.

Щом промълвил това и паднал мъртъв на земята.

Синът на ловеца бързо растял. Веднъж играел с децата, стрелял от малкия си лък и винаги улучвал. Минавали наблизо ловци, погледнали детето, заговорили:

– Ако намери лъка на баща си, добър ловец щеше да стане.

Затичало се момчето, отишло при майка си.

– Дай ми лъка на татко. – извикало.

Бояла се майката, ловец да не стане синът, като баща си да не загине. Затова излъгала:

– Няма го лъка. Сигурно вече се е счупил.

Но момчето не повярвало. Продължавало да търси лъка и стрелите на баща си. Наложило се майката истината да му каже:

– Баща ти беше добър ловец, но загина. Страхувам се и ти да не пострадаш. Затова скрих лъка и стрелите на баща ти. Ето, вземи ключа.

Отключило момчето стаята. Видяло препарираните птици, зайци, лисици и чакали, убити от баща му. Колчана със стрелите и лъка на баща му висели на стената. Опитало се да ги повдигне – не успяло. Завърнало се при майка си просълзено.

– Не плачи, сине! Ще станеш и ти силен и ловък – като баща си. Иди в клисурата зад село. Там има два потока – единият – мътен, другият – прозрачен. Първо се потопи в мътния поток, после се изкъпи в прозрачния.

Изпълнило момчето заръката на майка си. Изкъпало се в двата потока и станало толкова силно, че в ръцете му лъкът и колчанът със стрелите сякаш били леки като перушинка. Три стрели изстреляло момчето и трите една върху друга се забили в дървото, което се извисявало далече в полето.

След това синът на ловеца решил да отиде на лов. Цял ден бродил из гората. Вечерта стигнал до малка долчинка. Изведнъж пред него изскочил бял елен. Блести козината му, преливат се светлини над него, сияят с всички цветове на дъгата.

– Стреляй в мен! – проговорил еленът. – Провърви ли ти – ще ме улучиш. Не успееш ли – ще умреш!

Опънал лъка синът на ловеца, уцелил елена право в сърцето. Донесъл кожата му у дома, закачил я на стената. Засияла стаята, сякаш бисери и брилянти били нанизани на всяко косъмче.

Разнесла се мълвата за прекрасната кожа на белия елен. Стигнала вестта и до царя. Изпратил той слугите си, да проверят вярно ли е това, което се говори. Не се наложило дълго да търсят дома на ловеца. Сиянието се виждало отдалече.  Надникнали през прозорчето царските слуги и едва не ослепели. Хукнали обратно към двореца. Разказали на царя за бисерно-брилянтната кожа на белия елен.

– Господарю, как може прост ловец да има такова съкровище?! Мястото му е в твоя дворец! Вземи скъпоценната кожа!

Много му се искало на царя да заграби кожата, но как да стане това? Нима може да нахълта в дома на ловеца и да я грабне? Та какво ще кажат хората?

– Господарю, че какво има тук да се мисли и мъдрува?! – казал главният везир. – Покани ловеца на пир. Бедняк е той, няма да знае, как да се държи. Все ще сгреши нещо. Тогава ще кажем, че е недостоен да притежава вълшебната кожа и ще я отнемем от него.

Веднага заповядал царят да поканят ловеца на пир.

Майката на момчето била мъдра жена. Веднага се досетила, защо канят сина ѝ в двореца.

– Сине, внимавай, дръж се учтиво. – съветвала го тя. – Докато царят не те заговори – мълчи. Докато той не се засмее, сериозен бъди и ти. Докато той и везирите не започнат да се хранят, към храната не посягай. Слугите като ти поднасят храна, взимай си съвсем мъничко. Не яж много. Пий съвсем малко и то след като всички надигнат чаши. След пира, царят ще излезе да се поразходи. Ти не го изпреварвай, но и не изоставай, ако пришпори коня си.

Следва втората част на грузинската вълшебна приказка “Синът на ловеца и Белият елен”- 2.
.