AEDVIL

Втора част на грузинската приказка “Синият килим”

Минали няколко години. Умрял царят. Принцът вече управлявал страната. Веднъж рекъл на жена си:

– Ще обиколя земите ни, ще видя, как живеят поданиците, какво говорят. Искам да разбера, дали някой не е решил да ми измени. Затова ще се предреша като просяк – никой да не ме познае.

Облякъл принцът дрипави дрехи, взел стара торбичка и дървена тояга и тръгнал на път. В това време заръчал на жена си да се грижи за държавните дела.

Дълго се скитал из царството си, пребродил много градове и села. Вече трябвало да се завърне в двореца, но се заблудил в планината и попаднал в непозната клисура. Наричали я змийска – за нея разказвали страховити истории. Изгубил се младият владетел и попаднал в ръцете на разбойниците, които се криели в тази клисура. Замъкнали го те в своята пещера.

– Не ме докосвайте! Да не сте посмели! Аз съм цар!

Разсмели се разбойниците.

– Ама че шегаджия! Ще тръгне ли цар парцалив да се скита?!

– Ако си цар, къде ти са богатствата?!

– Никакъв откуп няма да можем да вземем за него…

– Да го убием!

– Ако ме убиете – нищо няма да получите. Къде-къде по-изгодно е да почакате три дни. Такъв килим ще ви изтъка, дето не сте виждали до сега! Ако го продадете на царицата, много златни монети ще получите.

– За три дни ще го изтъчеш ли?

– Да. Ще го завърша.

– Е, три дни можем да почакаме. Хващай се по-бързо за работа!

Заключили го в подземието, започнал той да тъче. На третия ден, преди слънцето да залезе, килимът бил готов – син, със златни цветя и прекрасни плетеници в четирите ъгъла. В средата – приказни птици летят, криле размахват.

Погледнали разбойниците килима и онемели от възхита.

– Да. Скъпо ще струва. Ще го занесем в града – ще го продадем още утре сутринта. – рекъл главатарят.

Цял ден ходили от пазар на пазар, показвали килима. Хората се трупали около тях. Дивели се на чудните шарки, хвалели майстора, който го е направил. Но… никой не можел да купи килима. Никой нямал толкова много жълтици.

Уморени и ядосани се завърнали разбойниците вечерта.

– Никой не можа да купи твоя килим. Утре ще те убием.

– Почакайте още един ден. – замолил ги пленникът. – Идете утре в двореца. Настоявайте да ви отведат при царицата. Тя ще купи килима. Ще ви плати хиляда жълтици за него.

Помислили, помислили разбойниците, съгласили се.

На сутринта двама от тях отишли в двореца. Придворните не ги пуснали.

– Царицата е заета. Няма време за вас – рекли им.

Тогава разбойниците разгънали килима пред тях:

– Вижте, какво носим.

 Ахнали стражите, струпали се около тях. Всеки искал килима да зърне.

– Е, заради такова чудо, струва си да обезпокоим царицата.

А тя много се тревожела за мъжа си – отдавна вече трябвало да се завърне, а все още го нямало.

Придворните въвели двамата разбойници, показали килима.

– Виж, царице, какъв килим ти носим. Продаваме го за хиляда жълтици.

Погледнала царицата килима и изтръпнала – прекрасните плетеници образували надпис, който само царицата можела да прочете:

“Плениха ме разбойниците от Змийската клисура. Искат да ме убият. Плати килима. Проследете ги. Прати войската.”

Умната царица не се издала, платила на разбойниците толкова, колкото поискали и наредила да ги изпроводят с почести – като истински, уважавани търговци. Но щом излезли от тронната зала, свикала съгледвачите, заповядала им да проследят мнимите търговци. На пълководците заповядала войските да обкръжат Змийската клисура, разбойниците да пленят, царя да освободят.

Вечерта, в пещерата разбойниците тъкмо си поделяли жълтиците, когато царските войски нахлули, завързали ги, на съд ги отвели. Претърсили подземията, открили царя – бледен, парцалив.

Завели го в двореца, погрижили се за него. Изкъпан, облечен в царски дрехи, излязъл той в градината. Заедно с царицата седнали край розовите храсти.

– Мислех, че вече не си между живите… Това че си цар, нямаше да те спаси от разбойниците… Какво щеше да правиш, ако не владееше занаят?

– Права си. – отговорил царят. – Занаятът живота ми спаси.

Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

 Прочетете или чуйте следващата грузинска вълшебна приказка “Синът на Врания кон”.