AEDVIL

Първа част на грузинската приказка “Синият килим”

Живял някога цар. Имал си той един-единствен син. Пораснал принцът – прекрасен момък станал – смел, умен и добър. Гледал го бащата, радвал му се. Мислел си: “Остарявам. Време е да науча сина си, как да управлява царството. Трябва да го оженя – на внуци да се порадвам…Едва тогава ще мога да умра спокойно.” Извикал царят принца при себе си  и му рекъл:

– Потърси си невеста. Време е семейство да създадеш, деца да отгледаш. Наследник на царството да осигуриш.

Повел сина си към най-голямата зала на двореца. По стените били закачени рисунки с образите на най-личните девойки от близки и далечни страни. Една от друга по-красиви! Една от друга по-мили!

– Ето, сине, избирай!

Разгледал момъкът портретите, но сърцето му не трепнало. Помолил баща си царството да обиколи, сам невеста да си избере. Съгласил се царят и принцът тръгнал на път.

Върви по родната земя принцът – из древни градове, из китни села, из лозя и градини, среща красиви, умни и трудолюбиви девойки. Но сърцето му не открило сред тях тази, която му е отредена от съдбата. 

Но ето, че веднъж, високо в планината, на края на бедно селце, срещнал девойка – стройна като кипарис, с коси като тъмно-кафява коприна. Погледнал я принцът и мигом разбрал – ще я обича цял живот.

Влязъл в бедната къщурка и замолил девойката:

– Омъжи се за мен, красавице.

– Кой си ти? – запитала девойката.

– Принц.

– А какво умееш? Какъв занаят владееш?

– Аз съм принц. Царството владея. Защо ми е занаят? – учудил се принцът.

Засмяла се девойката:

– Днес си принц, а утре – не. С какво ще изхранваш тогава семейството си? Иди, изучи някой занаят. Докажи че си добър майстор. Тогава ще се омъжа за теб.

Навел глава принцът. Печален се завърнал в двореца. Помолил баща си да му помогне – такъв занаят да избере, че бързо да го овладее, та да успее красавицата да склони – по-скоро невеста да му стане.

– Не тъгувай, сине. Лесно занаят ще избереш. Умен си, силен и сръчен. С каквото и да се захванеш – ще успееш!

Заповядал царят да се явят в двореца най-добрите занаятчии. Пристигали ковачи, тъкачи, дърводелци, ключари, бъчвари, каменоделци, строители и още толкова много майстори – свят да ти се завие, дори само ако речеш да ги изброиш. Поклонили се всички. Царят се изправил пред тях и казал:

– Здравейте, майстори! Синът ми иска да изучи някакъв занаят. Кой от вас иска да го вземе за чирак?

Зашепнали майсторите, поклатили глави – принц-чирак?! Де се е чуло и видяло?!

– Е, никой ли не се решава?

Царят посочил ключаря, който направил всички катинари в замъка.

– Зная, ти си добър майстор. Ще можеш ли да обучиш сина ми?

Слисал се майсторът.

– Че… защо да не го обуча, ваше величество? За три-четири години сигурно ще успее основите на нашия занаят да овладее…

– А, не! – уплашил се принцът. – Бъдещата ми невеста няма да ме чака толкова дълго!

Извикал бъчваря:

– За колко време можеш да обучиш сина ми бъчви да прави?

Поклонил се бъчварят и отговорил:

– За две години, ваше величество.

– И това е твърде дълго. – намръщил се принцът.

И тъй – майстор след майстор – разпитал царят всички. Стигнал до последния – стар тъкач, прочут по целия свят с чудно красивите килими, които правел.

– Е, старче, ще да можеш ли да ни помогнеш?! – пита царят.

Помислил старецът, потъркал чело с ръка, погледнал принца и рекъл:

– Добре, ваше величество. Ще обуча принца на моя занаят.

– За колко време? – пита принцът.

– За три дни! Ако наистина много искаш да овладееш моя занаят, ще трябва три дни гръб над стана да превиваш! Нито за миг няма да  отдъхнеш! Три дни хапка в уста няма да сложиш. Ще можеш ли?

– Ще мога. Съгласен съм! – радостно извикал принцът и веднага тръгнал подир стария тъкач.

Когато след три дни синът на владетеля се завърнал в двореца, вече умеел да тъче килими, по-прекрасни от тези на своя учител. Изтъкал прекрасен килим и го показал на бъдещата си невеста, запитал я:

– Виж, аз го направих. Сега ще се омъжиш ли за мен?

 – Да.

Довел я принцът в двореца. Владетелят много харесал девойката. Благословил сина си, голяма сватба вдигнали. Заживели мирно и сговорно.

Следва втората част на грузинската вълшебна приказка “Синият килим”- 2.