AEDVIL

Кабардинска приказка

Вървял по пътя селянин. Срещнал мравка, която тътрела пшеничено зърно, два пъти по-голямо от нея. Учудил се стопанинът, запитал я:

   – Защо си го помъкнала?

   – За да се храня с него.

   – Защо ти е толкова голяма главата?

   – Много съм живяла, много ум съм натрупала.

   – А гърбът ти, защо е толкова широк?

   – Много работя.

   – А кръстчето ти, защо е толкова тънко?

   – Малко ям.

   – Това пшеничено зърно за колко време ще ти стигне?

   – За две години.

Не повярвал селянинът. Решил да провери, сам с очите си да види – вярно ли е. Прибрал Мравката и зърното в глинена делва, отвора ѝ с тънко парцалче покрил, завързал го – да не избяга.

Минала година, две – забравил за Мравката. Чак след три години и половина се сетил за нея. Надникнал в делвата и… – що да види! – Мравката жива-живеничка! Че и половината зърно, още неизядено, до нея.

Поклатил глава стопанинът, не можел да се начуди.

   – Как тъй?! Та ти каза, че зърното само за две години ще ти стигне, а  половината от него не е докосната!

   – Главата е за това – да мисли! Ти ме забрави. Ако бях изяла зърното за две години, отдавна щях да загина.

Възхитил се селянинът на предвидливостта на Мравката, пуснал я, но никога не забравил мъдростта ѝ.

Винаги обмислял всичко – стараел се да предвиди всичко, от което зависи оцеляването на семейството му.

Източник:

Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 443.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до адыгските приказки.