AEDVIL

Пшеничено зърно, голямо колкото яйце

Азербайджанска приказка

Веднъж, докато шахът се разхождал из подземията на двореца, където се пазели сандъците със злато и скъпоценни камъни, намерил пшеничено зърно, голямо като яйце. Удивил се той:

 – Толкова години съм живял, такова чудо не бях виждал!

Взел зърното, отнесъл го в тронната зала, извикал съветниците си и ги запитал:

– Къде расте такава пшеница? Защо зърното е толкова голямо?

Никой не могъл да отговори. Тогава шахът рекъл на главния везир:

– Ти си най-мъдър. Длъжен си да разкриеш тайната на тая пшеница!

Изплашил се везирът, коленичил и замолил шаха:

– Смили се, велики господарю, та как ли бих могъл да узная тая тайна?!

– Затова си и везир! Давам ти четирийсет дни срок. Ако не узнаеш тайната на тая пшеница, прости се с живота си – ще наредя да ти отсекат главата.

Що да стори везирът?! Поклонил се пред шаха, завърнал се у дома и започнал да се приготвя за път. На сутринта се простил с жена си и децата си, качил се на седлото и пришпорил коня. Тръгнал да пита и разпитва, но никой нищо не знаел. Навлязъл в гъста гора, промъквал се много дни из гъсталака. Изкачил много планини и долини. Дълго жива душа не срещнал – нямало с кого дума да издума. После преминал през много села и градове. Все питал и разпитвал, но никой не бил чувал за пшенично зърно, голямо като яйце.

Стигнал везирът до кръстопът, дето се срещали пътищата на керваните. Видял сивокос старец, слязъл от коня, поздравил го почтително, разговорили се. Накрая му разказал за своята мъка. Изслушал го старецът внимателно и рекъл:

– Тайната на тая пшеница биха могли да знаят само тримата братя – мъдреците, дето живеят в далечния град отвъд хоризонта.

И старецът посочил единия от четирите пътя, който се виел като змия сред полята. Благодарил везирът, метнал се пак на седлото и препуснал.

Три дни и три нощи пътувал. Видял високите градски стени и стражевите кули. Разпитал хората, упътили го, как да намери дома на най-младия брат-мъдрец. Оставил везирът коня си в керван-сарая, дето отсядали най-видните гости. Приближил се до дома на мъдреца. Почукал. Отворила му някаква жена и веднага започнала да го хока:

– Шейтан да те вземе дано!

Това възклицание е много популярно в азербайджанските приказки – като българското “По дяволите!” Шейтан – това е дяволът.

– Мира няма човек дори в собствения си дом! Какво искаш? Ако мъжът ми беше истински мъж, щеше сам да излезе и да ти разбие главата. Добрите, честните хора, не тропат по чуждите врати.

Отдръпнал се везирът, щял да си тръгне, но се сетил, че шахът ще му отсече главата, ако не научи тайната на пшениченото зърно. Затова миролюбиво казал:

– Слушай, сестро, откъде знаеш, кой съм и защо съм дошъл? Още уста не бях отворил, дума не бях издумал, а ти вече ме проклинаше и пъдеше от дома си. По-добре извикай мъжа си или ме заведи при него.

Повела го свадливата невеста, отворила врата на стаята, дето седял посивял, прегърбен старец, увит в одеяла и топли шалове. Учтиво го поздравил везирът, разказал му, за своята мъка:

– О, добри човече, аз съм главният везир на велик и могъщ шах. Веднъж, разхождайки се из подземията на двореца, дето се пазят сандъците със злато и скъпоценни камъни, шахът намерил пшеничено зърно, голямо като яйце. Прииска му се да узнае, отгде се е взело това огромно зърно. Даде ми четирийсет дни срок. Ако през това време не разкрия тайната, ще заповяда да ми отсекат главата. Ако знаеш нещо за тая пшеница, моля те, разкажи ми!

– Нищо не зная, но в тоя град живее по-големият ми брат. Той е по-мъдър от мен. Може би той ще ти помогне.

Благодарил везирът и тръгнал да търси дома на средния брат. Почукал. И тук изскочила жена и почнала да го хока, преди дума да издума. Едва успял да я надвика:

– Сестро, трябва да говоря с мъжа ти…

– Да пукнете и двамата – и ти и мъжът ми! За какво ти е?

Завела тя везира в стаята, дето завит в топли одеяла и шалове лежал старец – сгърбен, беззъб, с рядка сива брада до коленете. Разказал му везирът за своята мъка. Старецът едва, едва издумал с немощен глас:

– Тайната на пшеницата не ми е известна. Но в тоя град живее и най-големият ни брат. Той е най-мъдрият от нас. Само той може да знае тази тайна.

Към втората част на азербайджанската приказка “Пшеничено зърно, голямо колкото яйце – 2“.