AEDVIL

Втора част на каренската приказка

Добрият Пхаталун и злият Пхатакайн

В това време нат[1] – повелителят на морето забелязал на далечния остров нещастния Пхаталун и изпратил при него своите най-млади натове, за да разберат, дали този човек е достоен, дали заслужава да му помогне. Единият нат бил Аничча, другият – Дуккха, третият – Анатта[2].

– Ако този човек познае вашите имена, помогнете му! – заповядал повелителят на морето. – Не ги ли отгатне, нека загине!

Долетели те, спуснали се на острова, превърнали се на три черни кучета. Заръмжали страховито, доближили се до Пхаталун. Нат Аничча седнал пред нозете му, нат Дуккха – зад гърба му, а нат Анатта – до главата му. Аничча докоснал бедняка по крака. Пхаталун си спомнил за будисткия монах, който преминал през тяхното село. Умиращият изрекъл първата дума от молитвата, която научил от него:

– Аничча.

Когато вторият нат побутнал с нос гърба на Пхаталун, той промълвил втората дума от молитвата:

– Дуккха.

Накрая третият нат лизнал главата на бедняка. Пхаталун изрекъл третата дума, научена от будисткия монах:

– Анатта.

Черните кучета възвърнали човешкия си образ и с магическите си сили излекували очите на бедняка, възвърнали зрението му. Жаждата и глада му изчезнали. Изправил се той – по-силен, млад и красив от преди.

– Нат – повелителят на морето ни изпрати да те спасим и да те върнем в родното ти село. – рекли те, грабнали го и полетели.

Преди да мигне, Пхаталун се озовал у дома. Дали му добрите духове шепа тиквени семки и казали:

– Иди на полето, разори го, засей семената. Като узреят тиквите, ще станеш богат.

Още рекли-неизрекли и … изчезнали.

Пхаталун изпълнил заръката им. Добре обработил земята, засял семената. Редовно ги поливал. Порасли огромни тикви на нивата му. Всичките му съселяни гледали и се чудели:

– Що за тикви са това?!

Като узрели тиквите, Пхаталун ги прибрал в хамбара. Разрязал първата тиква. Пълна била с жълтици. Разрязал втората – посипали се сребърни монети. Забогатял Пхаталун. И съселяните си не забравил. Пратил децата им да се изучат. Занаят да научат, та с честен труд да си изкарват прехраната.

Когато Пхатакайн се завърнал, видял Пхаталун жив и здрав, изплашил се. Но щом научил, че той е забогатял, алчността и завистта му надделели над страха. Искал да научи, как се е спасил и най-вече, как е забогатял беднякът. Отишъл при него, запитал го:

– Друже Пхаталун! Съвестта не ми дава мира, заради лошото ми поведение към теб. Дойдох да ти поискам прошка.

– Не съм ти сърдит. Благодарение на теб забогатях.

Простодушният Пхаталун разказал всичко на Пхатакайн. Злодеят решил и той да увеличи богатството си по същия начин, по който забогатял съселянинът му. И ето че след няколко дни корабът на Пхатакайн бил в открито море, близо до острова, дето някога моряците захвърлили нещастния Пхаталун. Завистливият и зъл богаташ заповядал на слугата си да сложи ястията на трапезата.

– Много съм гладен. – рекъл Пхатакайн. – Нахрани ме, но преди това извади лявото ми око.

Слугата изпълнил заповедта му. Болката била непоносима, но алчността на Пхатакайн била по-голяма. След три дни заповядал:

– Нахрани ме, но преди това изтръгни дясното ми око!

Слугата изпълнил заповедта му. Болката била ужасна, но алчността му – безгранична. След още три дни Пхалакайн заповядал да го оставят на същия остров, дето преди захвърлили Пхаталун.

Страдал злодеят от страшни болки, глад и жажда, но търпял.

Нат – повелителят на морето, изпратил слугите си при него. Превърнали се те на три черни кучета. Приближили се до алчния търговец. Аничча го захапал за крака. Ритнал го Пхатакайн и го наругал. Дуккха го побутнал в гръб. Пхатакайн плюл върху него. Анатта духнал в лицето му. Пхатакайн хвърлил камък срещу третия нат. Разбрали те, че срещу тях стои лош човек, а на когото не бива да се помага! Върнали се при своя господар – повелителя на морето нат Таджамин.

А Пхатакайн в страшни мъки умрял след няколко дни.

Към третата част на каренската приказка “Добрият Пхаталун и злият Пхатакайн”.