AEDVIL

Трета част на каренската приказка

Добрият Пхаталун и злият Пхатакайн

В това време Пхаталун се грижел за полето, засято с тиквените семки, подарени му от Аничча, Дуккха и Анатта – верните слуги на върховния нат Таджамин. Тиквите се наливали, ставали все по-големи и по-големи. Когато узрявали, трудолюбивият Пхаталун ги разрязвал и отвътре се сипели златни и сребърни монети. Ставал той все по-богат и по-богат. Никой не му завиждал. Богатството му позволявало да върши все повече и повече добрини. Съселяните му го уважавали и обичали.

Веднъж Пхаталун си помислил, че ще е хубаво да тръгне по света – да търгува, да опознае далечни страни и народи. На връщане си спомнил за нат Таджамин и решил да се отбие на острова, откъдето го спасили добрите духове. Когато корабът хвърлил котва, от брега се чул глас:

– Друже Пхаталун! Не ме изоставяй! Помогни ми!

Никого не видял Пхаталун и започнал да търси, кой говори. Видял на пясъка да се търкалят само костите на умрелия Пхатакайн. Черепът му се примолил:

– Друже Пхаталун! Причиних ти много злини, но и сам зле пострадах. Не ме изоставяй! Вземи черепа ми, отнеси го у дома!

Пхаталун бил много добър човек. Съжалил Пхатакайн. Взел черепа му. Занесъл го у дома.

Веднъж черепът рекъл:

– Друже Пхаталун! Ти бе много добър към мен. Искам да ти се отблагодаря. Иди при краля, кажи му, че имаш череп, който говори с човешки глас. Кралят няма да ти повярва. Тогава му кажи, че залагаш цялото си богатство. Кралят ще се съгласи. Ще ме занесеш в двореца. Аз ще кажа нещо приятно на краля. Той ще се зарадва и ще те направи свой пръв съветник.

На следващия ден Пхаталун отишъл при краля, казал му, че в дома си има говорещ череп. Кралят не му повярвал:

– Ако черепът наистина проговори, богато ще те възнаградя. Но ако ме лъжеш, ще заповядам да те затворят в тъмницата и ще останеш там до края на живота си.

Пхаталун се завърнал у дома, взел черепа и го отнесъл в двореца. Приживе Пхатакайн бил зъл човек, но костите му били два пъти по коварни. Нито дума не промълвил черепът.

Кралят заповядал да затворят Пхаталун в най-дълбоката тъмница. Преди да го отведат той успял само да извика на жена си:

– Измами ме коварният череп!

Тогава невестата на Пхаталун грабнала черепа и започнала да го бие, налагала го със здрава тояга. Не изтърпял черепът, разкрещял се от болка, замолил я, да престане.

Чул това кралят и заповядал да освободят Пхаталун. Щом излязъл от тъмницата, той отнесъл черепа и го хвърлил далече в открито море.

Веднъж приливът отнесъл черепа до брега, близо до къщата на стар, беден рибар. Чул старецът глас, който го молел:

– Вземи ме у вас, дядо! Вие с твоята баба си нямате нийде никого. Ще ви бъда като син. Нямам нужда от храна. Ще пазя дома и нивата ти.

Удивил се старецът. Отнесъл черепа у дома. Зарадвала се бабата – вече можела заедно с дядото да ходи навсякъде, а къщата пазел черепът. В началото той ласкаво говорел на старците, развличал ги с интересните истории, които разказвал. Но след няколко дни решил да ги скара.

Веднъж, когато стопанката се върнала по-рано, той ѝ рекъл:

– Бабо, мъжът ти ти изневерява. Вчера, тайно от теб се върна у дома и се забавлява с една красавица.

Старецът тъкмо се завръщал у дома. Чул всичко. Разгневил се:

– Ах ти, лъжлив негодник!

Първо понечил да хвърли черепа в морето, но си помислил: “Ами ако някой друг го намери?! Не! Не бива да вреди повече на никого! Сложил го върху най-твърдата скала, грабнал голям камък и удрял ли, удрял, докато черепът не станал на прах. После измел праха, изсипал го в дълбока дупка и го засипал с пръст и пясък.

На това място пораснало странно дърво. Плодовете му имали форма на череп. В горната си част имали по две дупки – като очни кухини, в средата – един отвор – като уста. Никой не знаел що за дърво е това. Мъдрите старци го нарекли “пхалода”, което на каренски означава: “череп, от когото не чакай добро”. И до днес карените тъй наричат плодовете на това странно дърво.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 461-467.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.