Приятелите
Приятелите на овчаря
Кумыкска приказка
Било ли е или не е било – не знам, но казват, че някога живял един овчар. Заедно със сина си пасял стадото на съгражданите си. Веднъж момъкът извел стадото на поляната край брега. Видял на пясъка голяма риба, изхвърлена от бурните вълни. Изпратил вест на баща си, да дойде, да му помогне да я приберат. Приближил се към брега, извадил ножа си и тъкмо се готвел да изкорми рибата – тя проговорила:
– Не ме убивай! Изтикай ме в морето! Някога ще ти помогна!
– Как да те намеря, ако ми потрябва помощта ти?
– Вземи тази люспа, нагрееш ли я, ще изплувам веднага.
Съжалил рибата момъкът, помогнал ѝ. Скоро пристигнал баща му и много се ядосал, като научил, какво е сторил. Развикал се, даже искал да го набие. Избягал момъкът, стигнал до гъста гора.
Дълго се скитал. Изведнъж чул – някой стене. Приближил се и видял – елен, заплел рога в клоните на дървото. Посегнал към кинжала си, но еленът заговорил:
– Не ме убивай, добри човече! Спаси ме! Отскубни косъмче от козината ми. Когато се нуждаеш от помощта ми, запали го! Веднага ще дойда.
Съжали момъкът елена, освободил го. Продължил да се скита из гората.
Дочул ожесточения лай на ловджийски кучета. Видял лисица да тича срещу него. Уморена до смърт, тя се притиснала към нозете му, замолила го:
– Момко, спаси ме! Ще ти се отблагодаря! Отскубни косъмче от опашката ми! Ако изпаднеш в беда – изгори го! Веднага ще те спася!
Дожаляло му на момъка за Лиса, прогонил кучетата.
Вървял, вървял, стигнал до голям град. Почукал на вратата на бедна къщица край градските порти. Излязла стара жена, усмихнала му се приветливо.
– Стопанке, приемате ли гости? – запитал той.
– Добре си дошъл! – рекла стопанката.
Поканила го, нагостила го. После пастирът отишъл да разгледа града. Богати и красиви домове имало там, но най-прекрасен бил дворецът на хана. Завърнал се в дома на старицата, запитал я:
– Кой живее в двореца?
– Ох, по-добре не питай, сине! Нашият хан има една-единствена щерка. Славата ѝ се разнесе из далечни земи. Ханската дъщеря е много красива, но безкрайно горда и жестока. Пного прославени храбреци я искаха за жена, но тя им заповядва да се скрият, обещава, че ако не успее да ги намери, тогава ще се омъжи.
– Е, аз не съм от страхливите! Ще ида да я видя.
– Послушай ме, сине! Няма на света човек, който може да се скрие от нея. Ще те открие, където и да се скриеш – под земята, под водата, в небето. А щом те открие, палачите ще ти отсекат главата. Стотици загинаха!
– Не тъгувай! Аз съм прост овчар, дали ще се оженя – не знам, но поне ще се опитам да я надхитря.
Пристигнал пред двореца момъкът и се развикал:
– Ей, велики хане, искам да премеря силата на ума си с твоята щерка.
– Дъще, отговори на тоя глупчо!
– Скрий се! Ако не те намеря, твоя ще бъда. Но знай – ще те обезглавят, ако те открия.
– Колко пъти ще ми позволиш да се скрия?
– Три пъти.
– Добре! Търси ме утре от изгрев до залез слънце.
Отишъл момъкът на брега на морето. Нагрял люспата. Дошла рибата и го запитала:
– Как да ти помогна?
Помолил я момъкът да го скрие. Глътнала рибата овчаря и легнала на дъното. От високата си кула гледала ханската дъщеря към четирите посоки на света. Не могла да открие момъка. Нямало да го намери, но малко преди слънцето да залезе, рибата отворила уста от изненада, като видяла огромен кораб да плува в морето.
Видяла го ханската дъщеря и се развикала:
– Виждам те! Виждам те! Не можеш да се скриеш от мен дори и на дъното на морето!
През нощта момъкът помолил елена да го скрие по-добре. Качил се на гърба му, хванал се здраво за рогата. Препуснал еленът, полетял като вятър. Превалил седем планини, прекосил седем долини, скрил момъка в дълбока пещера. Легнал пред входа. Цял ден ханската дъщеря оглеждала света, никъде не видяла овчаря. Но нещеш ли – муха зажужала над главата на елена, размърдал се той, за да я прогони.
– Видях те! Излизай от пещерата! – развикала се красавицата и запляскала с ръце от радост.
Третият път момъкът извикал лисицата.
– Какво те тревожи? Как да ти помогна?
– Развържи чувала си с хитрости, скрий ме тъй, че ханската дъщеря да не ме намери.
Превърнала се Лиса на търговец с рижа брада и топче пъстра коприна в ръце. Момъка превърнала на бълха и заповядала да се скрие сред коприната.
– Ще се разхождам пред двореца. Ханската щерка е кокетка, ще иска да види коприната. Ще ме извика при себе си. Тогава ти скочи, скрий се под полите ѝ. И нека ми отрежат рижата брада, ако тя те открие!
На другия ден дъщерята на хана гледала, гледала – никъде не видяла овчаря. Забелязала търговеца с рижа брада, прехласнала се, като видяла пъстрата коприна. Извикала го при себе си. Разгърнал търговецът коприната, а бълхата незабелязано скочила под полите на ханската щерка.
В това време ханът запитал:
– Е, дъще, виждаш ли оня дрипав овчар?
– Не, тате, никъде не го виждам.
– Добре се огледай, дъще!
– Вече не се надявам да го намеря…
Докато изрече това и слънцето се скрило. Момъкът възвърнал човешкия си вид, а търговецът – Лиса, размахал опашка и изчезнал.
Зарадвал се народът, че овчарят надхитрил злата ханска дъщеря. Засвирили, запели, затанцували. Голям пир устроили.
И аз бях там, ядох, пих и се веселих, дори и мечешко хоро тропнах, а после дотичах при децата, за да им разкажа тази приказка. – така кумыкския разказвач на приказки обикновено завършвал своите истории.
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.
Към следващата кумыкска приказка “Четирийсетте братя”.
Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.