Петел и квачка

Audio Player

 

 

Адыгейска приказка

 

Квачката довела пиленцата си на средата на двора. Учела ги да търсят зрънца, червейчета да изравят от земята, за да се нахранят. Дошъл при тях петелът.

   – Тук – на голата земя – нищо няма да намерите, само време ще изгубите. Елате, ще ви заведа в гората. Там пилетата добре ще си похапнат.

   – Аллах да ни пази! Ако налети ястребът и сграбчи дечицата ми, какво ще правя? Как ще ги спася?

   – Какви ги измисляш?! Аз за какво съм? Виж шпорите ми! Виж клюна ми! Само да се появи ястребът – ще има да пати. Ще го изкълва! Ще го разкъсам! Криле ще разперя – пилетата ще опазя. Целия род на ястребите ще излича от лицето на земята.

 

Съгласила се квачката. Тръгнали към гората. Стигнали крайречния храсталак. Изведнъж видели ястреба – лети високо в небето, рее се, дебне плячката си.

Изплашил се петелът, заперпелил, хукнал към храсталака. Забравил за квачката и пилетата.

 

А тя се засуетила, привикала пилетата, скрила ги под крилете си и дълго не помръдвала. Не видял ястребът плячка да се движи и отлетял. Петелът подал главата си от храстите, огледал се и като разбрал, че опасността е преминала, излязъл на поляната.

   – Е, петльо, – рекла квачката – заканваше се целия род на ястребите да изтребиш, а един ястреб като видя да кръжи, избяга, изостави ни.

   – Млъкни! Познавам тоя ястреб. Миналата година се бих с него. Перата му оскубах. Затова се скрих – да не ме види, да не се изплаши, да не избяга. Дебнех го, за да го спипам най-после.

 

Квачката погледнала самохвалкото, усмихнала се и продължила към гората. Пилетата тръгнали подир майка си.

Дори и с едно око не погледнали петела.

Че какво ли има да го гледат?! Страхливец! Лъжец!

 

Източник:

Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, с. 423.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 

 Към адыгейската приказка “Старият козел и вълкът“.