AEDVIL

Пейнума-ханум

Кумыкска приказка

В един аул[1] живял някога старейшина на име Токай. Той се смятал за много умен и непрекъснато се хвалел с това. Веднъж свикал хората от аула и им рекъл:

– Въпреки че сте глупави, реших да ви поставя една задача. Одерете скалата! След три дни, ако не се справите, ще ви съдера кожите!

Събрали се хората на брега, гледат, чудят се. Скалата кожа има ли? Как да я одерат?

В това време дошла за вода красивата дъщеря на лесничея – Пейнума-ханум.

– Защо така печално гледате?

Разказали ѝ, че старейшината иска да одерат скалата – търси повод да ги накаже.

– Не тъгувайте! Не се страхувайте! Кажете му: “Къде се е чуло и видяло да се дере, преди да се коли?! Първо ти заколи скалата, ние после ще я одерем.”

Нямал търпение старейшината – дотичал, развикал се:

– Ей, безделници! Давайте ми кожата на скалата!

– Почакай, Токай! Къде се е чуло и видяло да се дере, преди да се коли?! Първо ти заколи скалата, ние после ще я одерем.

Разбрал Токай, че е станал за смях.

– Казвайте, кой ви научи тъй да ми отговорите?

– Сами се досетихме.

– Лъжете! Кой ви научи? Казвайте! Иначе ще ви накажа жестоко.

Изплашили се хората, отговорили:

– Пейнума-ханум, дъщерята на лесничея ни научи, какво да ти отговорим.

Тогава Токай донесъл три дебели дъски, с които вършеели – влачели ги върху ожънатите класове, за да се отдели зърното от сламата.

– Това са овчи кожи! От тях да ми скрои и ушие шуба! Вървете при Пейнума-ханум! Предайте ѝ моята заповед – шубата да е готова след три дни!

Отишли хората при дъщерята на лесничея. Разказали, какво им заръчал Токай. Засмяла се девойката:

– Защо изпълнявате глупави заповеди?! Срамота! Е, щом вече сте дошли, поне елате да ви угостя.

Докато те си похапвали от вкусните гозби, тя насипала речни камъчета в един голям чувал и рекла:

– Кажете на старейшината, че вече скроих шубата. Ще я ушия, когато той изпреде здрави конци от пашкулите в този чувал.

За втори път станал за смях Токай.

Скоро след това бащата на Пейнума-ханум отишъл на лов, а тя започнала да сече сухия дъб край пътя. В това време от там минавал Токай, заедно със слугата си. Спрели, загледали се в красивата девойка.

– Коя си ти? – запитал Токай.

– Пейнума-ханум, дъщерята на лесничея.

– Най-сетне те срещнах! Щом си толкова умна, кажи, колко пъти удари сухия дъб и колко трески се отцепиха, докато сечеше?

– Аз съм проста девойка. А ти – старейшина! Нямало по-умен от теб, казват. Кажи, колко крачки направиха конете ви, откак сте тръгнали на път? И колко тревички стъпкаха с копитата си?

За трети път станал за смях Токай. Вече никой не се страхувал от него.

Хората от аула си избрали нов старейшина – добър стопанин, който се грижел за всички.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

Към следващата кумыкска приказка “Умният старец”.

Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.