AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

“От съдбата не можш да избягаш”

Цял ден бродил шахзаде из гората, търсейки път. Накрая видял тясна пътечка, която го отвела до една поляна. Свечерило се. В далечината пробляснала светлинка. Тръгнал натам и скоро стигнал до полуразрушена колиба. На голата земя седял някакъв дрипльо и поправял брадвата си.

Като видял приближаващия се шахзаде, беднякът скочил и се поклонил.

– Салам-алейкум, добри човече! – рекъл шахзаде. – Можеш ли да ми покажеш пътя, да ме изведеш от гората? Ще ти се отблагодаря.

– Алейкум-ас-салам, ага, от все сърце бих искал да помогна, но градът е далече и през нощта едва ли ще намерим пътя. А и разбойници скитат нощем… Опасно е. Утре ще те заведа до града.

– Е, налага се да почакам. – рекъл шахзаде и запитал – А къде ще пренощувам?

– В моята колиба.

– Ами ти, къде ще спиш?

– Не се тревожи за мен, ага. Беден пастир съм аз. Ще спя в плевнята.

– Има ли още някой тук?

– Жена ми и болната ми дъщеря.

– Болната ти дъщеря? От какво е болна?

– О, високоуважаеми ага! Сигурно Аллах иска да ме накаже за моите грехове. Дарил ме е с добра, красива и умна дъщеря, но ето че вече няколко години тя боледува от неизлечима болест. Не може дори да се надигне от леглото. Що хакими и джиндари водих! Лечители на длъж и шир дирих. Никой не можа да ѝ помогне. Явно, Аллах не иска да се смили и да я прибере при себе си. Не иска да се смили над нас – мъките ни да съкрати.

Шахзаде веднага се досетил: “Пастирът е същия! Мъдрецът ми предсказа, че за неговата болна дъщеря ще се оженя.” Веднага скроил коварен план, как да провали предсказанието. Решил да погуби щерката на пастира. Извадил две жълтици и рекъл:

– Приготви ми нещо за ядене. Гладен съм. 

Взел пастирът жълтиците и благодарил на щедрия гост. Разшетала се жената на пастира. Приготвила вкусни гозби, поставила ги на софрата пред шахзаде. Нахранил се той и легнал да спи.

Посред нощ се събудил, тихо се приближил до леглото на спящата девойка и с все сила забил кинжала си в тялото на болната.

– Стари глупако, да видим сега, как ще се изпълни предсказанието ти! – промърморил шахзаде.

Оставил до трупа кесия с жълтици и изчезнал в тъмнината.

На другия ден намерил спътниците си. Те дълго го търсили и много се тревожели за него. Намерили пътя и скоро стигнали в двореца.

Да видим сега, какво се случило с щерката на пастира. Тя боледувала от воднянка. Коремът ѝ така се издувал, че тя ни можела нито да седне, нито да стане, нито да върви. Като я пронизъл кинжалът, от корема ѝ изтекла водата, примесена с кръв и състоянието ѝ се подобрило. Скоро съвсем оздравяла. Зарадвани, родителите благодарили на Аллах за изцелението ѝ.

С жълтиците от кесията, дето шахзаде оставил до леглото на девойката, те си купили великолепен дом в града и заживели щастливо. А щерката пораснала и станала толкова красива, че биха ѝ завидели уриите и мелеките на Аллах – приказните същества, които услаждали живота на правоверните мюсюлмани след смъртта им.

Веднъж шахзаде видял прекрасната девойка. С красотата си тя сякаш казвала на слънцето: “Не изгрявай! Аз вече озарих земята.” Момъкът от пръв поглед се влюбил, отишъл при баща си, поклонил му се доземи и рекъл:

– На света има много красавици, но тази, която оббичам е по-красива от всички, по-сияйна от луната, по-блестяща от слънцето. Тате, разреши ми да се оженя за нея.

Шахът първо дума не давал да се издума за сватба.

– Да се жениш за непозната, дето дори не е от знатен род?! В никакъв случай!

Шахзаде дълго молил – все напразно. Шахът бил непреклонен.

– Ако не се оженя за нея, ще скоча от най-високата скала! – заплашил синът.

Едва тогава шахът склонил – направили голяма сватба. Седем дни и седем нощи празнували. Шахзаде дори и не подозирал, че се жени за щерката на пастира, която искал да убие, но вместо това ѝ помогнал да се излекува.

Веднъж младата невеста, заедно със сестрите на мъжа си, отишла в банята. Те забелязали белега върху корема ѝ. Казали на шахзаде. Той я разпитал и разбрал, че тя е дъщерята на пастира, която съдбата предопределила за негова невеста. Спомнил си той предсказанието на стария мъдрец и възкликнал:

– Истина е, това, което е написано в книгата на съдбата, трябва да се изпълни. Нито един човек не може да избяга от съдбата си. Аз бях слепец, който не иска да повярва в това.

Източник: http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/.html

 Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова

Към следващата азербайджанска приказка “Охай и Ахмед – 1“.