Осетини
Осетините са народ от Северен Кавказ. Езикът им принадлежи към индо-европейската езикова група. От древността те са използвали името “ирон адам” – “иронски народ”, а страната си са наричали Иристон. Грузинците са ги наричали – овси, а страната им – Овсети, Осети. Черкезите са ги наричали – асси, в руските летописи са известни под името – ясси или алани.
Териториите, населени от аланите, били обединени в Аланското царство, воювало с монголите, с войските на Тамерлан. Поддържали са връзка с Грузия. Силно са се повлияли от кабардинския етнос.
Осетините се приспособили към суровата природа – високите планински върхове, заледени през по-голямата част от годината, тесните клисури, бързите планински реки.
През ХVІІ- ХVІІІ в. осетините образували пет главни групи, с различен бит и диалект: дигорци, аларгирци, куртатинци, тагаурци. Южно-осетинците станали част от Грузинското царство и сред тях през ІV в. започнало да се разпространява християнството.
Дохристиянското обожествяване на природните стихии се запазило до днес.
През ХVІІІ в грузинският летописец – приц Вахтуши пише, че видимата разлика между християни и мюсюлмани осетинци е тази, че едните ядат свинско, а другите – конско месо. Разказва, за божества, които според осетинците ги пазят от природните стихии.
Той описва преклонението пред Уацилла (Еллэ, Илия) – богът на гръмотевиците. В негова чест се коли козел. Месото ядат, а кожата опъват на високо дърво и му се покланят на празника на свети Илия. Вярват, че ще ги избави от градушки и ще им дари богата реколта.
Светкавиците смятали за израз на божия гняв. На мястото, където е паднала мълния принасяли в жертва животно.
Хората, поразени от мълния считали за избрани от Бога, заради чистотата на душите им.
В Дигория не погребвали в общото гробище убитите от мълния. Мястото за погребението избирали млади черни бикове, запрегнати в нова кола – арба, върху която е поставен убитият от мълния. Зад тях вървели седем момци и седем девойки. Където биковете спирали да пасат, там младите хора погребвали избранника на бог Уацилла. Смятали, че това място е посочено от Бога. Поставяли убития на земята, затрупвали го с камъни.
За убития от мълния не бивало да плачат. Около камарата с камъни пеели и танцували. Всяка година, в деня, в който е бил убит покойника, правели помен и принасяли животно – жертва в чест на бога на мълниите и гръмотевиците – Уацилла.
Според Жорж Дюмезил – изследовател на осетинския епос – през първия етап на християнизирането на Осетия, образът на древния бог Уацилла и на християнския пророк Илия са се преплели. Това, пише той, е характерно за Близкия Изток и отразява не само скитски, но и още по-древни традиции.
Източник статията на Надежда Емельянова – “Традиционната култура и религия на осетините”: http://vostokoved2006.narod.ru/osetiya.html
Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.