Намыс

 

 

Балкарско-карачаевска приказка

 

В древни времена, задружно, богато и мирно живеело семейството на стар планинец. Заедно се трудели на полето, заедно се хранели, делели радости и скърби. Веднъж, рано сутринта, излязъл старецът на двора – да нахрани конете. Гледа, пресен сняг затрупал всичко, а към портата – следи се нижат. Пресни следи! Учудил се старецът:

– Гости не са идвали. Синове снахи и внуци – всички са у дома. Не са излизали. Кой ли си е тръгнал в такава ранина? Я, да видя, къде водят следите!

Отворил вратата, вървял, вървял – стигнал до самотен шипков храст насред полето. Там свършвали следите.

– Моля те, обади се! Кажи кой си ти, дето рано-рано си напуснал дома ми и се криеш в този храст!

– Аз съм щастието ти. Напуснах твоя дом. Реших да се заселя в тая бедна къщурка накрай аула. Но понеже успя да ме догониш, ще изпълня едно твое желание. Кажи, какво най-много искаш: стада, земи или богати дрехи?

– Моля те, позволи ми да се посъветвам с близките си.

– Добре, ще почакам. Върни се у дома, но побързай!

Разказал старецът, как видял следите, как проследил Щастието на семейството, което си отивало, как го догонил и какъв избор трябва да направят сега. Заспорили.

– Ако имаме повече земя, ще отгледаме богата реколта и няма да гладуваме. – рекла жена му.

– Ако имаме табун от подбрани жребци – ще се прославим, а и пари няма да ни липсват. – рекъл най-големият син.

– Ех, ако имахме богати и красиви дрехи… – размечтали се щерките.

 

Заспорили – всеки се опитвал да докаже, че неговото предложение е най-хубаво. Обадила се накрая най-младата снаха. Нейният глас рядко се чувал по-далеч от огнището, където шетала неуморно.

– Ако може, поискайте намыс – чест.

– Правилно, дъще! – зарадвал се старецът.

– Как по-рано не се досетих! Браво! Намыс! Това е най-важното за семейството! – рекла старицата.

Съгласили се синовете, снахите и дъщерите, че най-младата най-добър съвет дала.

Забързал старикът, в полето до шипковия храст се спрял.

– Е, какво избрахте?

– Вземи всичко! Остави ни само намыс.

– Явно, няма да напусна дома ти. – усмихнало се Щастието, – Там където е намыс – там съм и аз. Честта и щастието са неразделни.

Върнало се щастието в дома на планинеца и отново семейството му заживяло задружно, богато и щастливо.

Илюстрацията “Намыс – чест” е нарисувана от А.А. Лурье.

Кликнете върху рисунката, за да я видите в пълен размер.

Намыс - Илюстратор А. А. Лурье

Намыс – чест

Източници:

БАЛКАРСКИЕ и карачаевские сказки. – Москва : Дет.лит., 1983, с.7-9.

Илюстрацията на А. А. Лурье – виж на стр 8.

 

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 395-396.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата балкарско-карачаевска приказка “Темир Болат“.