AEDVIL

Втора част на лезгинската приказка

 “Морската девойка”

Отвел джигитът девойката при царя и тръгнал обратно към морския бряг – кобилешко мляко да търси. Два месеца и половина чакал сред вълните, да се появи морската кобила. Конят на джигита седмица се борил с кобилата. Успял най-сетне да я победи, подгонил я към брега. Момъкът я хванал, издоил я, напълнил гърнето, после я пуснал, да се върне в морето.

Препуснал обратно. Завърнал се точно, когато изтичали трите месеца. Скрил се в банята, здраво стискал гърнето с мляко от морска кобила. Девойката и царят тържествено влезли в банята. Царят се съблякъл. Момъкът ливнал на гърба му млякото и изрекъл заклинанието: “Стани куче или прасе!” И царят мигом се смалил, размахал опашка, залаял и избягал. Хората започнали да го замерят с камъни, прогонили го в гората.

Когато девойката и момъкът излезли от банята, хората решили, че царят се е подмладил. Така джигитът станал цар, оженил се за морската красавица.

След няколко години младият цар и жена му се завърнали в родната страна, при бащата на момъка – Джахан-шах. Момъкът скрил жена си в своята стая. Отишъл при баща си, занесъл му глината от морското дъно. Намазал баща му очите си и мигом прогледнал.

Минали няколко месеца. Криела се невестата, но веднъж Джахан-шах я видял. Видял я и люто възневидял сина си.

– Хиляди от моите войни загинаха заради тази красавица! Не успях да я отвлека. А синът ми я крие от мен! Не мога да понеса това! Тази нощ ще го убия и ще му я отнема! 

Жената на Джахан-шах, чула всичко, отишла при сина си и рекла:

– Сине, баща ти е решил тази нощ да те убие, невестата ти да отнеме. Трябва да бягате!

Измъкнали се младите тайно от двореца. Дълго вървяли, стигнали до брега на морето, но разбрали, че ги настигат войските на шаха. Невестата видяла лодка в морето. Джигитът извикал лодкаря, помолил го да ги превози през морето.

– Само единият от вас мога да взема със себе си. – отговорил лодкарят.

Сбогувал се джигитът с жена си, скрил се зад една скала на брега. Отплувала лодката. Видели това войните на Джахан-шах и се върнали обратно в двореца.

Лодкарят, след като стигнал до другия бряг на морето, тръгнал нанякъде, а девойката в лодката оставил. Изплашила се тя, избягала в гората. Там налетяла на четирийсет разбойника. Всеки искал за него да е красавицата.

– Жребий ще трябва да теглите. – рекла девойката. – Но първо с чай ме угостете, че да не умра от жажда. Ето, аз билки ще набера, а вие вода донесете, огън запалете, водата заварете.

Изпълнили всичко разбойниците, а девойката ведно с билките, тайничко и приспивно биле набрала. Приготвила тя чая, на всички наляла. На разбойниците много вкусен им се видял видял чаят, усладил им се. Повторили, потретили. И скоро тъй дълбоко заспали, че три дни и три нощи не се събудили.

Облякла се девойката в мъжки дрехи, златните си коси под шапка скрила. Тръгнала на път. Дълго вървяла. Стигнала до някакъв град. Срещнала една старица, запитала я:

– Бабо, не искаш ли гости?

– Искам сине, как да не искам.

Завела тя преоблечената девойка в своя дом, угостила я, после се разговорили. Разказала старицата, че вече са минали няколко години откак царят им умрял. Според древните традиции, пускали сокол и на чиято глава кацнел – него избирали за цар. Но ето, че вече няколко години соколът не кацал на ничия глава.

– Утре пак ще пуснат сокола… – рекла бабата. – Кой знае, може теб да избере, цар да ни станеш, в града ни да останеш.

На следващия ден преоблечената девойка отишла заедно със старицата на площада. Пуснали сокола и той полетял право към тях, кацнал върху калпака, под който морската девойка криела златните си коси. Така тя станала цар. Справедливо управлявала, поданиците ѝ я обичали и уважавали и никой, никога не се досетил, че девойка се крие под царската корона.

Тъгувала девойката за джигита. Заръчала най-добрите художници в царството да нарисуват портрета ѝ, но в женски образ и да го поставят близо до извора, край оживен кръстопът. Стажници пазели портрета.

– Спре ли се някой, доведете го! – рекла девойката-цар.

Скоро някакъв човек спрял пред портрета, очи от него не можел да откъсне и проклинал, ли проклинал. Стражите го оковали, завлекли го в двореца. Познала го тя – Джахан-шах! Заповядала в конюшнята да го затворят, да го накарат конския тор да изрива. Довели после четирийсет разбойници с обръснати глави – тях ги пратила кошарите да чистят. Появил се и лодкарят. Него наредила, да го пратят при жените – прясно одрани кожи да стърже.

Накрая довели още един пътник – тъжен, отслабнал и отчаян. Познала морската красавица мъжа си, заповядала в разкошна стая да го отведат, добре да го нахранят.

На другият ден, по царска заповед на площада се събрали хората от целия град. Довели задържаните. Разпитали стареца:

– Кой си ти? Защо проклинаше девойката от портрета?

– Аз съм Джахан-шах. Заради морската девойка, дето е нарисувана на този портрет погубих хиляди от своите най-добри войни.
– Аз пък съм лодкар. При мен дойдоха момък и девойка. Преследваха ги враговете им. Превозих тази девойка през морето. Отидох да купя дини, а като се върнах, тя беше изчезнала.

– А ние срещнахме тази девойка в гората. Искахме жребий да теглим за нея. Надхитри ни тя! Напои ни с чай от приспивно биле и избяга.

Дошъл редът на джигита.

– Това е портретът на жена ми. Откога я търся! Но напразно! Без нея  животът не ми е мил…

– Чухте ли? – запитала преоблечената девойка-цар.

– Чухме. – отговорили всички.

– Аз съм морската девойка. Аз съм невестата ти! – рекла тя и поставила своя царски венец на главата на мъжа си.

А соколът долетял и кацнал на рамото му. Така той отново станал цар. Пуснал лодкаря – да се върне в родината си. Четирийсетте  разбойника изпратил на безлюден остров – далече, далече в морето. А Джахан-шах заповядал да качат на дръгливо магаре – през всяко село, през всеки град да го развеждат, на всички историята му да разказват.

И ето – разказах ви историята за Морската девойка, храбрия джигит и неговия верен кон. А къде е сега Джахан-шах? Кой знае, може още да язди някъде по света своето дръгливо магаре.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата лезгинска приказка “Пери-Заде и Чигали”.

Към индекса за бърз достъп до лезгинските приказки.