AEDVIL

Пери-Заде и Чигали[1]

Лезгинска приказка – първа част

В един аул живеел старец – толкова беден, че нищо си нямал. Имал само една дъщеря – красавицата Пери-Заде. По-прекрасна от нея нямало – ни на небето, ни на земята.

Девойката плетяла чорапки-джурабки – пъстри като килим. Продавал ги старецът – така преживявали двамата с Пери-Заде. Девойката обичала да седи с плетивото си в градиката пред бащиния дом. Веднъж плела до тъмно и забравила в градината кълбото с преждата.

На следващия ден, рано сутринта изтичала да го прибере. Погледнала и занемяла от възхита – тревичите, цветята и листата на дърветата били обсипани със сияйни капчици роса – като малки пъстри дъги греели те, погалени от слънцето. Намерила девойката кълбото, прибрала го, но през целия ден била тиха и замислена.

– Защо тъгуваш, дъще? Кажи, какво искаш? Всичко ще направя за теб! Ти си ми единствената радост и утеха. Не искам да си тъжна.

– Обичам те, тате. Но ти не можеш да разсееш тъгата ми. Цял ден си мислех: “Прекрасна е градината ни, обсипана с росни капки. Красота, която тъй бързо изчезва! Как да запазя завинаги сиянието?” И ми се прииска да си намеря жених на име Чигали. Това име ми напомня за ранното утро в градината. Но дали има човек с такова име – не зная. Затова тъгувам…

Обул старецът железни чарыки, взел в ръцете си желязна тояга и тръгнал да търси за своята Пери-Заде жених на име Чигали. Вървял, вървял, железните обувки и тоягата се износили, но не намерил човек с такова име.

В една планинска клисура, дето тичала буйна река, старецът срещнал керван с камили.

– Познавате ли вие, добри хора, човек, на име Чигали?

– Знаем, как да не знаем! – отговорил керван-баши – водачът на кервана. – Това е нашият господар-търговец. Камилите носят неговите стоки, а той язди след тях. Скоро ще премине през моста. Изчакай и ще го видиш!

Зарадвал се старецът. Отминали многобройните камили от кервана. Задал се млад човек, строен, красив и очевидно – добър ездач. Поклонил се старецът и запитал:

– Знаеш ли, добри човече, къде да намеря този, който се казва Чигали?

– Аз съм Чигали. – скочил от седлото и се поклонил младежът. – С какво мога да помогна?

– Изслушай ме, сине мой. Имам дъщеря-красавица… Веднъж, на зазоряване, тя видяла градината ни, обсипана с роса. И пожела да ѝ намеря жених, наречен Чигали, за да  ѝ напомня името му за сияйната красота на росата, обсипваща цветята и тревите, когато се развидели. Тръгнах аз на път – да те търся. Железните ми чарыки са продупчиха, желязната ми тояга се износи, дорде те открия… Е, какво ще ми кажеш?

Дал Чигали на стареца алена копринена кърпа и рекъл:

– Моля те, отнеси на дъщеря си тази кърпа. Нека два пъти да я изпере. Първата вода да излее върху покрива на вашата къща. Втората – върху покрива на съседите. Над вашата къща рози ще се извият, над къщата на съседите държи-дърво ще се извиси. Розите с алени цветове ще разцъфтят. По тях ще разпознаят дома ви сватовете, които ще изпратя – дарове за вас да донесат… 

Завърнал се радостен старецът, прегърнал щерка си. Всичко ѝ разказал, но плешивата и завистлива съседка всичко чула – подслушвала тя, решила да измами девойката.

На сутринта започнала Пери-Заде да пере кърпата. Съседката веднага дотичала:

– Сестрице, дай ми тесто за закваска!

– Закваската е в килера. Сама си вземи.

– Донеси ми ти, сестице! Как ще вляза сама, без стопанката!

Влязла девойката в килера, а плешивата съседка плиснала водата върху своя покрив, наляла отново вода. Взела закваската и бързо, бързо се скрила в дома си.

Нищо не забелязала Пери-Заде, изпрала кърпата, изляла водата върху покрива, втори път изпрала алената кърпа – изляла водата върху покрива на съседите. И както било предречено – цъфнали червени рози, извили се над къщата. Пристигнали сватовете, оставили подаръците в дома на плешивата завистница. Дошъл и момъкът, голяма сватба вдигнали, отвел Чигали плешивата си невеста.

Пери-Заде разбрала, че съседката я е измамила. Плеснала с ръце, горчиво заплакала:

– О, бедната аз! Вместо да гледам това, по-добре сива гълъбица да стана, в небесата да отлетя.

Превърнала се тя на сива гълъбица, отлетяла. Дълго я чакал старецът – не се завърнала. Дълго я търсил – никъде следа от нея не можал да намери. Умрял от мъка.

Към втората част на лезгинската приказка “Пери-Заде и Чигали – 2”.